Петра Марино, Фотография; София; 2015 – Metal Cells
Този текст е посветен на новината, която поне от 1999 г. не би трябвало да е новина, че народниЯ писател кандидатства за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).
През 1999 г. започна конструирането на това, което наричам Корпорацията – джойнтвенчъра между академична и литературна власт, ползването на академична власт за изкривяване на конкурентната среда на литературното поле в полза на играчи, използващи академичен ресурс.
Широко мултиплицирана и анимирана фалшива новина е, че успехът на народния писател е пазарен. Удостояването му с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен, връчен му от президента на ГЕРБ през 2016 г., ясно показа обичайната политикономическа плетеница от обичайните черва на всеки успех, направен в България, в който Държавата винаги играе водеща роля.
В случая на народния писател дори не е необходимо да шерше тази държава зад успеха му: докато още ГЕРБ беше „дясна” за красивите и умните десни, народния писател получи политикономически полагащия му се орден.
След като ГЕРБ престана да бъде „десен” за красивите и умните, народния писател веднага се дистанцира от станалата междувременно некрасива, неумна и недясна политикономия, подписвайки се под каквото трябва и когато трябва.
Народния писател обаче беше направен народен писател през управлението на ГЕРБ.
Но тази политикономия е пасе и народния писател бе един от първите, които навременно сигнализираха това.
Време е за друго.
При това друго е време да се извърши обратната процедура по прехвърлянето на академично-държавно конструираната литературна власт в академична – академично осребрена.
Ако Тиквата беше кръстникът на народния писател, Черепа ще е кръстникът на член-кореспондента.
Но това не е друго, а просто превъртане на модела Корпорацията.
Академията и Държавата направиха народния писател.
Същите ще направят в обратен ред от народния писател член-кореспондент и академик.
Корпорацията: Възкресения.
Режисьор(ка): красивия, умен и десен Череп.
Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X