Петра Марино, Фотография; Варна; 2017 – Residential Geometry ХХV
LOR за теб
под сянката на тъмната ръка змията плъзга
Се по още топлата стомана на Норвежката красавица
родена във Шотландия. Подсвирва Прорицателя – тя
се връща на прохладната рогозка, прибира сребристото
ветрило. „Любопитна като всяка лейди. – Кажи факире…
Не си в проклетия си цирк – отвръща!“
Вахтата с прилива отпуска телата змийски
на въжетата капронови: “Колко тона трябват да се изравниш
със кея? Стотици казвам – Няма да ти стигнат дори
за Половината от злото на този бряг.“
Знам – дори да го подредя като на роботърговска
шхуна – подавам плоското шише – „Странен начин
да поправяш недействителността – смее се.“
вахтата се връща и твърди че змиите са без зъби –
“Бръкнете във торбата – отвръща Прорицателя – бавно
дай ръка – те не обичат резките движения“
изравнява пръстите Ми – Ще се изпълни Всичко що
желаеш – предсказанието наполовина – другата
– половина – утре, с хляба, който ми дължиш“
Отблъснахме със първите лъчи – шотландското
Момиче поли събира, ръце отпуска по бедрата
стройни – ще вдигнем на реята вимпела прокъсан –
змия захапала опашка – под поривите на мусона –
смея се над празни змийски кожи – изпълнени
Желания – по моста сключен от ръката тъмна и
ръката моя бледа – ще се плъзнеш и ще
ме погледнеш ти студена.
списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X