Росен Тошев, Fish, 2007 г., 100х100 см, маслени бои, платно
Риби
Две риби се борят в мен –
Червена и Синя –
на хоризонталата на кръста,
на неговите крайности
една на друга опашките си гризат.
Всички опити да ги помиря
бяха напразни –
Червената беснееше,
а Синята обикновено се оттегляше
и своя миг изчакваше.
Червената риба е любовница на бездната,
пазителка на нейния огън,
чиито горещи пламъци поглъщат времето;
Синята риба е небесна муза,
която се спуска в дълбоките
вирове на океана, за да измъкне удавник
и върне на небето онова, което е негово.
Примирените пеят
химна на победата,
обвивайки се около тояжката
на белия старец, който си почива
на брега на реката.
Дулцинея
Стъпки като на сърна,
покорни на нейните кръшни бедра,
като мачти на хусарски кораб
с който ме докараха
до крепостта на Улцин.
Ето и аз, клетият пленник
понякога изпитвам радост,
когато върху разядените
решетки от ръждата на годините
облягам ухо, да чуя
нейните плахи стъпки.
И написвам няколко стиха
с ръката на несръчен поет,
докато нашето време
се отдалечава и се губи
в сините глъбини
на капризното море.
Увенчани с невинност
планинските склонове тънат
в червено-черен сумрак
на ръба на хоризонта
душата на зеления чай
се изпарява от
горещата чашка
оризовите полета хранят
щурците и по някой
оцелял врабец
Превод от черногорски Ганчо Савов
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X