Росен Тошев, Младия гангстер, 2015 г., 140х96 см, c-print, хартия
пари / пари прим
за натискащия спусъка
няма как да е лично
той просто си върши
работата, после
с честно спечелените
пари ще си поръча
нови маратонки или
последният запис
на девета симфония
натискащият спусъка
е част от добре
уредената
пазарна икономика
и всемогъщата
тенденция за
непрекъснат растеж
натискащият спусъка
не е убиец
ние сме
***
25 септември 2016
някъде в етрополския балкан
сред
кравешките лайна
един есенен минзухар
гордо навирил глава
се усмихва на слънцето
а тишината е оглушителна
и чувам плача
на старите къщи
прегърбени
сред къпинака
и бурена
с празни огнища
и слепи прозорци
изоставени и
забравени
за пълнота
тихичко плачат
старите къщи
а пълнотата я няма
няма я пълнотата
само един
есенен минзухар
гордо навирил глава
сред кравешките лайна
се усмихва на слънцето
оптимистично
знам
накрая ще дойдеш
и тези два стола
съвсем близо
един до друг
ще ни приютят
коляно до коляно
и ще можем да
си кажем всичко
наистина всичко
а после времето
ще се свие и
ще заспи върху
твоите колене
и ще е
хубаво
много
хубаво
но дотогава
има време
два живота поне
и много късмет
с кармата
но не унивам
ах, как не унивам
***
„Открий какво обичаш и го остави да те убие.“
ФБ казва, че мисълта е на Чарлс Буковски, но според бай Интернет е на някой си Kinky Friedman.
и не бързай
откривай бавно
убийците си
и нека са много
човеци и птици
звезди, чудовища
идеи, стихове
и страхове
омразата
не забравяй
и завистта
и всичките
блажени мигове
на тишина
с приятели
сълзите
на любимата
порастването
на децата
и всички
тръгнали си
преди теб
и самата любов
разбира се
и онези
бели бедра
с меката
светлина
в тъмното
не бързай
откривай ги
и им се радвай
обичай
обичай
обичай ги
и помни
нека е бавно
защото
бавното
е сигурно
а сигурното
е бързо
и се надявам
и ти
да ме включиш
в списъка си
с убийци
когато
когато правим секс
аз съм храмът на
Артемида в Ефес
а тя Херострат
ме подпалва
с една лека
усмивка и
палав език
хвърля в огъня
задръжки и дрехи
и го подклажда
все по-огромен
и див с милувки
и обещания
с въздишки
и възклицания
когато правим секс
тя е царицата на
амазонките
а аз съм нейният кон
язди ме гола и без седло
обгръща ме с хлъзгави
лъскави тръпнещи
горещи и искащи
даващи здрави
бедра и повежда
към битка всичките
си сестри и прехвърчат
по гърба ми искри
и се смесват
моята с нейната пот
и се изпълвам с живот
и с крясъци тласъци
мойта царица
ме води напред
и препускам препускам
от нейната лудост обзет
когато правим секс
не съм мъж фалос съм
огромен надървен
горещ гладък
лъщящ зовящ
и вибриращ
сластно извит
изрисуван с червило
тотем на Бога на
малката смърт
а тя е първата жрица
на Бог и Го желае
целият дълбоко
в корема в душата
между бедрата
и стъпалата
с очите с гърдите
и по зърната
по гърба и в устата
и отзад и отпред
защото наНего
да служи е дала обет
до последния тласък
до последния крясък
до последния вик
до последния стон
и последния спазъм
смърт след смърт
до божествен
оргазъм
когато правим секс
тя е свещена река
Инд и Ганг
едновременно
спокойна
прохладна
ме дарява с покой
и ме прави завинаги
свой, а аз – поклонник
смирен – излизам
от нея притихнал
пречистен и нов
изпълнен с любов
когато правим секс
тя е друга жена
и то не една
а аз ги обичам
всичките
наведнъж
като всеки порядъчен и
перверзен истински мъж
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X