***
болката е кръгла
тъкмо да свърши
и започва
отново
***
търся опора
в стая без стени
когато си тръгна от очите си –
нека са отворени
и нека слънцето танцува в тях
***
не се целувайте на прага –
поверие
от тези, които
се сбъдват
не за хубаво.
***
ментови капки
върху бучка захар
бях добро дете
свивах се в ъгъла
и съзерцавах отсрещния
ъгъл
обичах сестра си
на куклите рисувах очи
нищо, че си имаха
сресвах косите им
насън ходех и летях
добро дете бях
ментови капки
върху бучка захар
за успокоение
че от доброта
малко ме болеше
стомаха
***
да убиеш птица
и да убиеш усмивка
е едно и също
***
само в едно огледало
съм красива
и само в него
се гледам
***
По някакви неписани закони
това парче небе е мое
Защото свети точно над тъгата ми,която
има три сезона :
на предчувствие
на случване
на смирение.
Останалото е вселена
от чужди тъги
и планове.
***
да не загубя нещо
го оставям
пред прозорец
да го наглежда слънцето
вместо мен
***
покривка за госта,
който никога не дойде
ще сложа
***
внимавай, човече
ако душата ти е жадна
за думи мили
отрежи си ушите
извади очите си
и ги постави на нощното си шкафче
те – душите – са деца
все нещо искат
все нещо губят
заключи най-сетне
таз врата
***
вървя и разтварям ръце
но аз нямам ръце
летя и въздуха поря
но аз нямам криле
ще ходя
и пясъкът моите стъпки ще помни
но пясъкът
памет няма
***
никой не е по-голям от:
хляба
ножа
любовта
кокичето на двора
най-големи
са децата ни
Боже,
колко са пораснали
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017