Теодора Бояджиева – Вятър повя във хладното утро

Вятър повя във хладното утро
бавно студът през тялото мина,
скована от студ,
от сън обездвижена,
на ръба на чукара,
загледана в утрото.
Натам,
докъдето достигаше погледа,
танцуваха облаци,
а вятъра бързаше,
в мъглата над хълма изплуваха борове
и после пак във мъглата потъваха…

Новата година

Объркана, самотна, раздвоена,
пред телевизор, поднос с плодове,
объркана, отчаяна, смутена,
а Новата година почти дойде.

И мивката във празната ми кухня
не спря да капе – рови ми в ума,
и старият хладилник да приглася,
с бръмченето ритмично на нощта.

Навън е вечер – кишаво и снежно,
прозорци светят със безброй очи,
деца, елхи, подаръци и силуети,
насрещният прозорец ми откри.

Ще мине празничната вечер
и телевизора напразно ще шуми,
ще съм изпила виното, изяла плодовете,
а старата чешма да капе – ще си продължи.

Отпусната, унесена, спокойна,
завита топло със родопски одеяла,
повярвала във Новата година,
притихнала, със вяра и надежда ще заспя…

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X