RASSIM®, Golden Shower (Портрет на Саша Грей ), 2013. От серията Органични картини, урина върху хартия, 105 x 78 cm
Аз, младокът с интелигентна физиономия в „Т“- шърт с надпис „Леонардо“, костюмираният хубавец с вид на сутеньор, дилър на наркотици или нещо подобно и Мария, едрата брюнетка, с която се бях запознал снощи в „Блейза“, седнахме в луксозния кабинет на шестия етаж в една сграда на улица „Гурко“ в София. През прозореца се откриваше любимата ми гледка със софийските покриви.
Ето каква беше работата. Тая Мария ми беше казала, че „фирмата“, в която работела, търсела „писатели“ на еротични разкази и пиеси. Аз, разбира се, като постоянно търсеща личност бях проявил интерес. И ето ме тук. Най-напред ми дадоха думата на мен. Аз рекох, че се смятам за писател-професионалист и съм спечелил еди-колко си награди, че имам пет публикувани романа, над сто разказа, хиляди (е, тук малко преувеличих) статии в различни вестници и списания. Че се гордея, че съм вече истински професионалист и съм сигурен, че ще се справя с работата. Стига да не ми налагат цензура и да ми дават свобода на израза и въображението.
Мъжете любезно ме изслушаха и даже се усмихнаха един два пъти, но кой знае защо не изглеждаха особено впечатлени, както, да си призная, се бях надявал. По-скоро даже ми се сториха някак безразлични. Както и да е.
Костюмираният мъж с вид на дилър рече, че в общи линии „те“ имали нужда от хора, които да пишат различни „истории“ за импулсни телефони и ме попита дали аз мисля, че бих се справил с това. Аз пак започнах да обяснявам какъв голям професионалист съм. Щом свърших, те рекоха, че се радват, че съм такъв професионалист и че те лично нямат нищо против моите професионални успехи и ми пожелават такива и в бъдеще.
Аз рекох, че това е чудесно. А сега те да си кажат своите изисквания. Те пък рекоха, че нямали никакви изисквания. При тях клиентите определяли изискванията. Ако, да кажем, десетина секунди, след като „наберели номера“, затворели, значи „разказите“ явно не им харесват. И обратното. Освен това трябвало да знам, че хората, които звънели, били предимно мъже, даже тийнейджъри. Това били в общи линии критериите.
Аз рекох, че това са много обективни критерии. От което пък те останаха доволни. После ги попитах дали могат да ми кажат нещо за естеството на разказите и дали става дума за еротика или по-скоро за порнография. Мъжът с вид на дилър се усмихна някак свенливо, но си замълча, след което младокът рече, че май по-скоро „нещата“ са, „тъй да се каже“, „нали разбирам“ порнографски. Аз рекох, че съм малко изненадан, но че всъщност разликата между едното и другото е доста относителна, и нещата са донякъде философски и въпрос на гледна точка, а като за пример се позовах на няколко велики произведения от световната литература и завърших с това, че в крайна сметка висшата еротика може да бъде не по-малко литературна и интересна от най-висшата литература. Двамата мъже се съгласиха с мен и рекоха, че никой няма да ми пречи да пиша висша еротика и висша литература за импулсни телефони. След което ми казаха и какъв ще ми е хонорарът. Два лева на разказ. А аз им се сопнах, че с това трябвало да започнат, и побързах да се разкарам оттам.
списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X