Хубен Черкелов, 25 цента, Фредерик Дъглас, 2020
Харлем
Тук, на ръба на ада
Е Харлем —
Припомняйки си старите лъжи,
Старите ритници във гърба,
И старото “потърпи”
Което ни говореха преди.
Да, ние помним
Че продавачът от ъгловия магазин
Ни каза, захарта поскъпна с два цента
А хлябът със един,
И за новия данък на цигарите —
Ние помним работата, която нямахме,
Която никога не можехме да имаме,
И все още не можем
Защото сме цветнокожи.
И така седим тук
На ръба на ада
в Харлем
И наблюдаваме света отвън
Незнаейки
Какво да правим
С това
Което помним.
Вариации на една мечта
Да размахам широко ръце
под слънцето някъде там
вихрен танц да танцувам
И след края на белия ден
Да отдъхна във хладната вечер
Под високия клон
А нощта леко да пада
Тъмна като мен —
Това си мечтая!
Аз размахвам широко ръце
Във лицето на слънцето
Танцувам! Въртя се! Завихрям!
И след края на бързия ден
Си отдъхвам във бледата вечер…
Под висок строен клон…
А нощта каца леко
Черна като мен.
Minstrel Man
Макар устата ми
Да се криви от смях
А гърлото ми
Да пее дълбоко
Нима не чувствате
Зад тях
болката
Страдана дълго?
Макар устата ми
Да се криви от смях
Нима не чувате
безмълвния ми стон?
Макар краката ми
Да скачат весел танц
Нима не виждате
Как издъхвам?
Майка към сина си
Е, сине, казвам ти
Животът ми не бе стълби от кристал
Имаше и гвоздеи
И трѐски
И счупени дъски
И къщи без килими—
Голи.
Но все пак винаги
Аз се изкачвах
И стигах до площадките
Завивах зад ъглите
Понякога вървях на тъмно
Без светлина
Затуй момчето ми, не обръщай гръб
Недей да сядаш просто
Защото си се спънал малко.
Недей да падаш—
Виж, аз още ходя
Все още се изкачвам,
Макар животът ми да не бе стълби от кристал.
Остарявайки
Беше много отдавна.
Почти бях забравил че имах мечта.
Но тя беше там,
Пред мен
Като слънце ярка —
Моята мечта.
Но израстна стена,
Бавно растеше,
Бавно,
Между мен и мечтата
Растеше бавно, бавно
Затулвайки,
Криейки,
Светлината на мечтата ми
Израстна и достигна небето —
Стената.
Сянка.
Аз съм черен.
Лежа в сянката,
Без светлината на мечтата ми,
Над мен.
Само една дебела стена,
И само сянка.
Ръцете ми!
Моите черни ръце!
Пробийте стената!
Открийте отново мечтата!
Помогнете ми да счупя тъмнината,
Да разбия тази нощ,
Да разчупя тази сянка,
На хиляди слънчеви лъчи,
На хиляди бляскави мечти
От слънце!
Харлем
Какво става с отложената мечта?
Дали изсъхва
Като стафида на слънце?
Или бере като гнойна рана —
И после се разтече?
Дали мирише като разложено месо?
Или прави сладникава коричка—
Като сиропиран сладкиш?
А може би просто увисва
Като тежко бреме.
Или ще избухне?
Превод от английски Бистра Желева
списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X