Хубен Черкелов, 1 Долар, Окото на Господ, 2014
Невежество, заблуда, скъперничество, грях
духа ни завладяват и смучат от кръвта ни,
и свойта гузна съвест човек усърдно храни,
тъй както всички нищи — гадините по тях.
В греха сме упорити, страхливи — пред разплата,
признаваме веднага, щом щедро ни платят,
и пак доволни крачим по калния си път
с надежда да измием с престорен плач петната.
Отдавна Сатаната — Магьосникът Велик —
връз ложето на злото духа ни с блян приспива,
метала благороден на волята ленива
до капка изпарява — злокобен алхимик.
С конците на съдбата ни тегли по наклона!
Сред мерзости се ровим да вкусим благодат
и всеки ден е крачка към зейналия Ад,
но пак вървим без ужас сред тъмнина зловонна.
И както груб развратник гризе със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние — скрито терзани от поквара —
насладата докрая цедим като лимон.
Кълбо от глисти сякаш — вдън мозъчните бездни
рой Демони вилнеят в пиянски див екстаз;
и щом гърди разтворим, Смъртта се спуска в нас –
река подземна — с вопли и жалби безполезни.
Щом ножът и метежът, отровата, грехът
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени отдавна —
не е готов, за жалост, на крайности духът!
Но между всички твари — чакали, хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони, пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на нашите пороци
аз знам една ужасна, една безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят.
ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея — с изтънчената твар, —
читателю притворен, мой двойнико, мой братко!
Преработен превод от френски Кирил Кадийски
списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X