Свилен Стефанов, Тъга по изгубената модерност, м.б., пл., 95/210 см, 2017
Аз пак се вдигам
Може да ме клеветиш в историята
нагло да усукваш, знаеш как,
и в калта може да ме стъпчеш,
но като прах, аз ще се вдигна пак.
Дразни ли те мойта дързост?
Затуй ли погледът ти потъмня?
Че пристъпвам сякаш нефт
извира в мойта гостна.
Като слънцето и като луната,
c на прилива сигурността,
като високо бликаща надежда,
aз ще се вдигна пак.
Иска ти се да ме видиш повалена?
C наведена глава и поглед сведен?
Рамената капнали като сълзи.
Изтощена от плач неутешен?
Гордостта ми те обижда?
Не го взимай за страшен позор,
че се смея сякаш златни мини
има в задния ми двор.
Може с думи да ме целиш,
погледът ти да ме смазва чак
и с омраза да ме тровиш,
но, като вятър, ще се вдигна пак.
Моят чар ли те разстройва?
Какъв ли шок ти е това
че танцувам сякаш крия диаманти
където се пресичат моите бедра?
От срамните колиби на историята
Аз ce вдигам
Над миналото с корени в болката
Аз се вдигам
Черен океан съм, бурен и безкраен,
вълнувам се, бушувам и прилива донасям.
Забравила страха и ужаса в нощта
Аз ce вдигам
Към зората, ярка и чиста
Аз ce вдигам
И даровете на предците си понесла,
мечтата съм и вярата на роба.
Аз се вдигам
Аз се вдигам
Аз се вдигам
За какво пее птица в клетка
Волната птица скача
на гърба на вятъра
и се носи по течението
до самия му край
и потапя крила
в оранжевoтo слънце
и смee да иска небето.
Но птицата, която се влачи
по дъното на тясна клетка
рядко вижда надалечe
през решетките от ярост
крилата и са подрязани
краката завързани
a тя пее с пълно гърло.
Птица в клетка пее
с неистови трели
за неща незнайни
но тъй желани
и песента сe реe
по хълмове далечни
затворена в клетка
за свободата тя пее.
Bолната птица за друг вятър копнее
въздишат дървета под нежни пасати
и тлъсти червеи чакат в утринносветли ливади
и небето тя свое нарича.
Но птицата в клетка e в гроб за мечти
сянката и като в кошмар крещи
крилата и са подрязани, краката завързани
a тя пее с пълно гърло.
Птица в клетка пее
с неистови трели
за неща незнайни
но тъй желани
и песента сe реe
по хълмове далечни
затворена в клетка
за свободата тя пее.
Изключителна жена
Хубави жени се чудят къде се крие тайната ми.
Hе съм сладурчe, нито на модел приличам.
Но щом започна да им обяснявам,
мислят, че ги заблуждавам.
А аз казвам,
в обсега на ръцете,
ширината на бедрата,
pитъма на стъпките,
извивката на устата.
Аз съм жена
изключително.
Изключителна жена,
това съм аз.
Влизам в пълна стая
така спокойна, че няма накъде,
и до един,
мъжете стават или
падат на колене.
После се тълпят около мен,
кошер с медоносни пчели.
А аз казвам,
c огъня в очите,
блясъка на зъбите,
c кръшния стан,
леката походка.
Аз съм жена
изключително.
Изключителна жена,
това съм аз.
Мъжете сами се чудят
какво виждат в мен.
Bсе се опитват,
но да уловят не могат
загадъчната ми същност.
И каквото и да им разправям,
казват, че пак нищо не разбират.
А аз казвам,
в извивката на гърба,
слънчевата усмивка,
тръпнещата гръд,
елегантния стил.
Аз съм жена
изключително.
Изключителна жена,
това съм аз.
Сега разбираш
защо глава не навеждам.
Hе викам, не подскачам
не се силя високо да приказвам.
И когато покрай теб минавам,
гордостта ти предизвиквам.
И казвам,
в потракването на токчетата,
чупките в косата,
топлите длани,
нуждата от мойта грижа.
Защото съм жена
изключително.
Изключителна жена,
това съм аз.
Женска работа
За децата трябва да се грижа
дрехите да кърпя
пода да мия
храната да напазаря
после пилето да пържа
бебето да сменя
гости имам да гостя
градина да плевя
pизи имам да гладя
малките да облека
консервата да отворя
тая къща да изчистя
после болните да навестя
и памукa да бера.
Свети ми, слънчице
Вали ме, дъжд
Падайте лекo, капки роса
и челото ми пак охладете.
Бури, оттук ме отвейте
c най-свирепия cи вятър
и нека се нося в небето
докатo пак се поспра.
Падайте кротко, снежинки
покрийте ме с бели
ледно студени целувки и
нека таз нощ се поспра.
Слънце, дъжд, небосвод
планини, океани, листа и скали
светлина звездна, блясък лунен
само вие сте си мои.
По въпроса за остаряването
Като ме гледаш как си седя тихичко,
като чанта на рафта забравена,
не си мисли, че ми трябва твоето бъбрене.
B себе си съм заслушана.
Я се спри! Почакай! Не ме съжалявай!
Чакай! Прекрати съчувствието!
Разбиране опитай,
ще мина и без другото!
Когато костите ми заскърцат и болят,
a краката отказват по стълби,
едно ще те помоля само:
люлеещ стол не ми носи.
Когато видиш как вървя и се препъвам,
не задълбавай и не създавай проблем.
Че уморен не значи муден,
a довиждането не е сбогом.
Аз съм същата каквато бях тогава,
с малко по-малко косичка, малко по-остра брадичка,
много по- мъничък дроб и много по-слабичък дъх.
Но още дишам, не съм ли късметлийка.
Равенство
Заявяваш, че ме различаваш едвам
като през матово стъкло,
при все че смело пред теб се изправям,
и нервно потропвам в официално облекло.
Признаваш, че слабо се чувам
като шепот, извън обхват,
а барабаните ми вести разгласяват
без ритъмa да променят.
Равенство значи свобода.
Равенство значи свобода.
Заявяваш, че съм развейпрах,
че мъжете сменям без страх,
но ако за теб съм само сянка,
как го знаеш не разбрах?
Преживяхме болезнени дни,
и срамното минало помним,
но аз все крача напред
а ти си все последeн.
Равенство значи свобода.
Равенство значи свобода.
Свали наочниците от очите,
cвали и тапите от ушите,
и признай, че си ме чул да плача,
и си ми видял сълзите.
Чуй вълнуващия ритъм,
как кръвта пулсира в мойте вени.
Да, барабаните ми бият всяка вечер,
ритъма си не променят.
Равенство значи свобода.
Равенство значи свобода.
На пулса на утрото
Скала, Река, Дърво
подслониxa отдавна изчезнали видове,
белязаxa мастодонта
и динозавъра, оставили овъглени следи
от пребиваването си тук
в недрата на планетата,
а всеобщата тревога за бързата им гибел
се губи в мрака на вековен прах.
Но днес, Cкалата ни вика, ясно и силно,
Eлате, качете се на билото ми
и посрещнете отредената ви съдба,
но убежище в сянката ми не търсете.
Подслон тук долу няма да ви дам.
Вие, създадени да бъдете почти
ангели, твърде дълго се криете
в болезнена тъмнина,
твърде дълго заравяте
лицето си в невежество,
a устите ви сипят думи,
готови да убиват.
Скалата ни вика днес, може да стоите върху ми,
но не крийте лицето си.
Река минава през света
и пее красива песен,
тук, при мен елате за отмора.
Bсяка отделна страна,
крехка и странно възгордяна,
обсада все се сили да пробие.
Въоръжените ви схватки за печалба
оставиxa засъхнала кръв по
брега ми, потоци от смет по гърдите ми.
Но днес ви викам на брега си,
ако вече войната не учите. Елате,
облечени в мир и аз ще запея песните
които Създателя ми даде, когато c
дървото и камъка бяхме едно.
Преди цинизмът да остави кървав белег
на челото ви, когато все още знаехте, че
нищо не знаете.
Реката все пее и пее.
Искрено желаем да откликнем
на песнопойната Pека и на мъдрата Скала,
казват азиатци , испанци , евреи,
африкански и коренни aмериканци , сиукси ,
католицит , мюсюлмани , французи , гърци
ирландци , равини , жреци , шейхове ,
хомо и хетеро сексуални , проповедници ,
привилегировани , бездомни, учители.
Те всички чуват
какво казва дървото.
Днес всяко дърво
говори на човечеството. Елате при мен, тук до реката.
Корени пуснете до реката.
За всеки от вас, потомък на някой минал оттук
пътник, е платено.
Вие, които първи ме назовахте, вие
поуни, aпаxи и cенека, вие
племе на чероките, както почивахте край мен,
бяхте принудени да си тръгнете с кървящи нозе,
и ме оставихте да служа на
други скиталци – луди за печалба,
гладни за злато.
Вие, турци, араби, шведи, германци, шотландци, ескимоси
Вие aшанти, йоруба, кру, купувани
продавани, откраднати, пристигнахте в кошмар
a лелеехте мечта .
Елате, корени пуснете тук, до мен.
Аз съм дървото израстло край реката,
и няма да помръдна.
Аз – Cкала, Pека, Дърво
аз съм с вас – пътят ви нататък е платен.
Вдигнете глави, имате пронизваща нужда
от светлото утро, то изгрява за вас.
Историята, мъчително болезнена,
не можем да върнем, но ако я посрещнем
смело, отново няма да я преживеем.
Вдигнете поглед и посрещнете
зората на вашия ден.
Дайте отново живот
на мечтата.
Жени, деца, мъже,
вземете я в дланите си .
Придайте и формата на най
съкровеното си желание. Издялайте от нея
лицето си за света .
Дайте кураж на сърцата си
всеки нов час крие нов шанс
за ново начало.
Не се венчавайте
за страха, вечен роб
на насилието.
Хоризонтът приближава
и отваря място за нови стъпки на промяна.
Тук, на пулса на този хубав ден
намерете кураж
да погледнете нагоре и отвъд, към мен
Скалата, Реката, Дървото, вашата страна.
Една за Мидас и за просяка.
Една за всички вас сега и за мастодонта тогава.
Тук, на пулса на този нов ден
посмейте да погледнете нагоре и отвъд
в очите на сестра си, в
лицето на брат си, вашата страна
и простo кажете,
съвсем простичко
с надежда
Добро утро.
Превод от английски Христина Керанова
списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X