***
една жена
не е твоя
преди да бъде разпиляна
гола в леглото
докато ръцете й
уж случайно рисуват
букви по бедрата
и между тях
чакащи езикът ти
да събере достатъчно
за да проговори
***
затворен съм
между десетте ти опита
да водиш дневник
погълнат от торнадото
което нарисува
в левия ъгъл от скука
загубих се някъде
из разхвърлените бележки
за пазар
вечната липса на мляко
и прекалено многото
зърнена закуска
***
димът на цигарите ми
е сходен със свободата
която притежаваш
да ме убиваш бавно
в продължение на години
и винаги
красиво да бягаш
докато не те запаля отново
***
ще ти чета
Буковски или Набоков
докато събличаш душата си
бавно и само за мен
ще наизустя всеки стих
за да не изпусна дори секунда
от магията която ми подаряваш
езикът си
ще потопя в съзнанието
с пръсти
ще разуча сърцето ти
извикай името ми
защото никой мъж
не те е обичал така
***
около врата ми
примка
закачена за халката
на ухото ти
***
някъде по средата
загубих началото
на вече свършеният факт
че ние сме разделени
когато сме на 3 сантиметра близост
и сме най-свободни
когато сме вързани
заедно
***
ще обиколя
всеки музей
и всяка галерия
за да ти докажа
че си най-красивият
вид изкуство
което съществува
***
не тръгвай
щом те няма
не мога да дишам
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017