Адриана Андреева – В своята Твоя Истина

И Света е Размазина..
Всичко Изглежда размазано..

Сякаш си
С проблеми във зрението
Всичко ..
Ти се вижда размазано..

Ако си представиш,
дори само за миг..,
че слагаш очила –
не на очите..
На Душата си,
просто..

Ще Разбереш и
Откъде
Идва
Проблема..

С твоето Зрение..

Чух глъч..
Нечувани до момента мислите и енергията на хората
Чух музика, която напълно не резонира с мен..
Чух разговори на различни езици
Чух Спорове
Обич
Усещания
Чух..

Бях
Усетих..
Усетих, толкова образи,
Колкото могат да се поберат единствено в счупено огледало
И еднакво различни
И еднакво същите

Бях

Видях
Момче, което събира бутилки,
Ровейки в кофите за боклук
И изглеждаше толкова истински,
Спретнат
Все едно, че беше на служба ..
Какво хубаво олицетворение..
Колко достолепност в присъствеието,
С което изкарваше прехраната си..

Бях..
Чух и исках да бъда глуха..

Чувствах..,
а проклинах ежедневието си,
В което бях безчувствена..

Бях..
Там, където исках да бъда Винаги..
А, дали всъщност исках..?
А, дали всъщност Бях..
?

След разгрома е тихо..
Тихо е като в празна стая
Като в църква..
Тихо е откъм емоции
Чувства..
Тихо е откъм очаквания
Представи към света и другите..
Като в храм,
В който ти си образа от всичките икони..
И всички гледат в тебе ..
Толкова очи
Виждащи в душата
Твоите
Отвсякъде се гледаш
Отвсякъде те гледат твоите очи..
И е тихо..
И е спокойно..

Молиш се..
На различните икони,
Които все са тебе..

За какво и на кого?

Режеш, като с нож
Дебелината на безкрая..

Виновен си..
Долен си..
Горен си..
Слаб си..
Прекалено силен си..
Наивен си..
Прекалено особен си..

В очите на хората..

В своята Твоя Истина –
какъв си?

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X