Математическа истина е, че първоначалната разлика между две числа се запазва, когато прибавим едно и също число към всяко едно от тях, но отношението вече е различно – например, ако увеличим с 2 числата 5 и 3, ще получим нова двойка числа 7 и 5, като разликата 2 помежду им остава непроменена, обаче второто отношение 7/5 е по-малко (рационално число) от първото 5/3. Платоновият „Парменид” безспорно е текстът, върху който съм прекарал най-много дни и нощи в търсене на отговор на баналния въпрос „Какво е искал да каже авторът?“. Едно от най-интригуващите места в диалога е противопоставянето между интуитивното и контраинтуитивното разбиране за времето от параграф 154 по пагинацията на Хенрикус Стефанус. Става дума за един момент в изследването на условно наречената „втора хипотеза“, занимаваща се с относителното полагане на единното и неговата съотнесеност с другото (по-прецизен е преводът „другите” – на старогръцки τά ἄλλα). В края на 154b четем по превода на Цочо Бояджиев: „ако равно бъде прибавено към неравно (за време или за нещо друго става дума), то винаги дава същото това различие, което е било налице в самото начало.” Това е безспорният момент. Ако изберем за голямото 5, а за малкото 3, то разликата между тях ще се запазва 2, всеки път, когато към всяко едно от двете прибавяме равно (едно и също). Да прибавим например към нашите голямо и малко 2. В такъв случай 5 ще стане 7, а 3 ще стане 5, тоест първоначалната разлика от 2 отново е налице. Далеч по-трудно е осмислянето на 154d, в който Парменид отново задава същия въпрос на своя събеседник Аристотел, но този път отговорът е коренно различен: „…ако прибавим към по-дългото и по-краткото време равно време, то по-дългото ще се отличава от по-краткото с равна част или с по-малка? − С по-малка.” Тук може да използваме няколко аналогии. Една от тях изисква да си представим голямото и малкото като две отсечки от време, които не се допират, а между тях има отстояние, което представлява трета отсечка. В този смисъл, ако добавим към двете отсечки (голяма и малка) равно количество, съкращавайки по-този начин разстоянието на третата отсечка, която е всъщност разликата помежду им, то голямото и малкото наистина вече ще се отличават с по-малко. Или пък може да си представим две деца, едното от които е на 5, а другото на 3 и ако прибавим към възрастта им 2 години, то голямото ще стане на 7, а малкото на 5, но и двете ще са живели повече, тоест разликата ще бъде по-малка между тях, защото са били на този свят по-дълго време. Може да подходим и по такъв начин, че да си представим разликата между голямото и малкото като състояща се например от 100 единици, затова когато отнемем от нея примерно 20, за да добавим тези 20 единици различие към голямото и малкото, то самото различие между тях не ще бъде, както в началото 100 единици, а вече 80, тоест по-малко.
Иво Марков
списание „Нова социална поезия“, октомври 2025, ISSN 2603-543X