Преди време дъщеря ми ми беше показала шортче, в което 50 cent намигва на един млад путин от времената, когато той беше никой и си седеше на бензиностанцията с ядрени оръжия.
Дъщеря ми ме бомбардира всекидневно с всякакви шортчета, повечето от които са детски, в смисъл инфантилни. Това с рапъра и путин не беше такова обаче.
Беше стара колкото сталинската индустриализация мокра руска мечта Америка да им намигне. Е, сбъдна се.
Тогава за пръв път си дадох сметка, че руската пропаганда стига до децата ни не само през нас, ако сме русофили, каквито мнозина в тази страна безгрижно сме.
Тази сутрин започна с поредното шортче, което я беше спечелило. Беше елементарен дърварски монтаж на две изображения: едното със знамето на Европейския съюз, другото вътрешен изглед на затвор.
Обясни ми щастлива, че това е много яко, защото протестира срещу някакъв нов контрол в месинджърите, свързан със защитата на децата и непълнолетните.
Какво да кажа, изпълва ме гняв, страх и безпомощност. Няма лошо да си тъп русофил след определена възраст. Дъщеря ми е на 12. путин, отвличащ украински деца, вече си говори с нея.
Трябва повече да се говори с децата за надвисналата над свободата ни опасност. Америка вече я няма.
Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, септември 2025, ISSN 2603-543X