септември 2025 Archives

Ивайло Божинов, „Из серията Nevermore“

мило дете на беззвездния свод, вече трети ден аз търся
твоята козина из своите дрехи да се успя в нейния гроб
по първи трети и вечни петли не виждам звезди из които
да видя очите на онзи твой обеззвезден взор в който съм

бил втренчен заспал и изстинал в своята малка човешка любов
изтъкана сега от козината на твоите следи: чезна в тях и чистя
завинаги свойта вина търсейки вечно из късчета косми звезда

взорът ми мокър – унил в кутията с твоята прах
и меките стъпки на твоите лапи и аз тичащ след
тях във вечния страх – твоята козина чезне пред
крехкия поглед на моя грохнал свят изтъкан от

звездите очите и чистия крах

II.

нос надежда нос влага нос нищо – твоята
чистата прах тича из сухи поляни измислени
от мене само за теб из тревици поляни от смях
и мойте сълзици из тях търсят твоите лапички –

всяка тревица – златен косъм
всяко косъмче – вечна река в
която не съм не съм и не съм
ала пускам по нея мокра ръка

но нищо нищо нека сме течни сега

важното е да преспя, да мине нощта
да мина сам през преспите и просиите
на студа: човешката ми любов към теб
е усмъртяваща жестокост към теб самия

понеже

само в един и същия момент на докосването на ръка и лапа
паузата на една цялост може да се съхрани безрезервно
в погреба на моята вечност без взор без звезди без теб

за тебе

списание „Нова социална поезия“, септември 2025, ISSN 2603-543X

Преди време дъщеря ми ми беше показала шортче, в което 50 cent намигва на един млад путин от времената, когато той беше никой и си седеше на бензиностанцията с ядрени оръжия.

Дъщеря ми ме бомбардира всекидневно с всякакви шортчета, повечето от които са детски, в смисъл инфантилни. Това с рапъра и путин не беше такова обаче.

Беше стара колкото сталинската индустриализация мокра руска мечта Америка да им намигне. Е, сбъдна се.

Тогава за пръв път си дадох сметка, че руската пропаганда стига до децата ни не само през нас, ако сме русофили, каквито мнозина в тази страна безгрижно сме.

Тази сутрин започна с поредното шортче, което я беше спечелило. Беше елементарен дърварски монтаж на две изображения: едното със знамето на Европейския съюз, другото вътрешен изглед на затвор.

Обясни ми щастлива, че това е много яко, защото протестира срещу някакъв нов контрол в месинджърите, свързан със защитата на децата и непълнолетните.

Какво да кажа, изпълва ме гняв, страх и безпомощност. Няма лошо да си тъп русофил след определена възраст. Дъщеря ми е на 12. путин, отвличащ украински деца, вече си говори с нея.

Трябва повече да се говори с децата за надвисналата над свободата ни опасност. Америка вече я няма.

Владимир Сабоурин

списание „Нова социална поезия“, септември 2025, ISSN 2603-543X

Месец: септември 2025

Станимир Панайотов – Чарли / Козина

Говорете с децата за опасността, която ни грози