Превод и ИИ

Това е текст за първия ми контакт с ИИ в сферата на институционално високия превод. Случи се при четенето на книга, при която последното, което ме интересуваше, беше преводът. Беше преди време, но не ме оставя на мира.

 

При решението да прочета книгата името на преводача имаше значение, беше разпознаваемо за мен, а и е далеч от обичайната анонимност – безименност извън стриктно професионалните среди – на преводачите на подобни книги.

 

Името на преводача и заглавието на книгата нямат значение с оглед на темата. Но те са значими, доколкото се разполагат в полето на това, което нарекох „институционално висок превод“, може би е по-точно да се нарече „институционално подсигурен превод“.

 

Порази ме, че употребата на ИИ вече очевидно е негласна практика и там. Усещането беше странно.

 

Преди всичко този unheimlich полъх на нечовешки безличното тъкмо там, където с оглед на преводача се очаква сюрплюс на стилистична идиосинкразия. Проблясвайки на места, тя те кара да усетиш нечовешката направа като обратно цамбурване в ледена вода, от която за миг си подал глава.

 

Без да се вдавам в подробности за комичните ефекти във виртуалния стоманен поток на ИИ превода, което би предполагало цитиране, се питам за предпоставките и последствията на тази нова реалност.

 

Ето само някои от тях (дисклеймър: не си изкарвам хляба с превод):

 

1) Имането на авторово име вече е достатъчна предпоставка за възлагане на преводаческата работа на ИИ от името на автора;

 

2) Институционалното оформление на продукта на ИИ превода – юридическото и медийното лице на издателството, имената на редактори и коректори – вече е напълно достатъчно, за да бъде представен продуктът на ИИ като авторски;

 

3) Доколкото обемът е пренебрежим параметър за ИИ, става дума за сериозни монетизации, разчитащи единствено на авторовото име и институционалното покритие;

 

4) Простичко казано, вече авторовото име на преводача работи за носителя си, карайки ИИ да работи за него.