бул. Мадрид № 53
Ушев отиде в Редута,
Песъка в Дружба избяга,
Ушев отиде до Дружба,
Песъка литна в Калкута.
Ушев по същите стъпки
лута се, лута в Калкута.
Песъка с мускулни тръпки
тича обратно в Редута.
Бродя сам
с параноичните сенки
на този тревожен квартал.
Някога, много отдавна,
аз също тук съм живял.
Песъка не е ухо,
варка, помпа, йо-хо-хо!
Песъка не е ухо,
кило ракия, йо-хо-хо!
Ушев разпитваше Песъка,
Песъка нищо не каза.
Песъка нищо не знаеше,
Песъка само повтаряше:
Махай се, Сифилис Ушев!
Не знам за кого ме разпитваш.
Аз
не умея
да пея.
Майка си мъртва гримирам,
какво ме питаш – не те разбирам.
Сам по тревожните стъпки
на този ужасен квартал.
Някога, много отдавна,
аз също тук съм живял.
Ушев отряза ухото на Песъка.
Дори простаците се потресоха.
Ван Гог смаяно гледа.
С уважение гледа съседа.
Жив е той, не умира –
майка си мъртва гримира.
Бутилка ром, йо-хо-хо –
Песъка не е ухо!
списание „Нова социална поезия“, януари 2025, ISSN 2603-543X