Месец: август 2024

Публикацията на ранния разказ на Виктор Пелевин Кристалният свят, излязъл в мартенската книжка на научно-популярното списание Знание – сила[1], съвпада с Всесъюзния референдум за запазване на СССР, проведен на 17 март 1991 г. Както действието на разказа, така и референдумът се случват в момент на коренни исторически обрати: навечерието на болшевишкия преврат, поставил началото на съветската империя, в единия случай – последния опит за нейното съхраняване, в другия, който ще бъде осуетен точно шест месеца по-късно от Августовския пуч, чиято декларирана цел по ирония на историята е именно недопускането на разпада[2] на реалносъществувалата комунистическа империя. На обективната ирония на процеса, стартирал с референдума, в който над 76% от избирателите (при 80% избирателна активност) гласуват за запазването на СССР, и завършил с пуча, който прави разпада необратим, отговаря сингулярната „алтернативна история“ на Октомврийския преврат, разказана в Кристалният свят.

Педантичното възпроизвеждане на жанровия „канон на алтернативната история“[3] в Кристалния свят започва от уводното изречение на разказа: след първите две думи (в руския оригинал) читателят се натъква направо на оминозната историческа дата. „На всеки, комуто се е случвало на 24 октомври 1917 година [Каждый, кому 24 октября 1917 года доводилось] да смърка кокаин на безлюдните и безчовечни петроградски проспекти, знае, че човекът съвсем не е цар на природата.“[4] Макар и наративно мотивирана от фокализацията на третоличностното повествование в персонажа на юнкера Николай Муромцев, който дежури (и смърка) в нощта на 24 срещу 25 октомври 1917 година на отвеждаща към Смолни безлюдна и безчовечна петроградска улица, историческата дата в началото на първото изречение сигнализира със своята оголена свръхмаркираност преди всичко жанровата принадлежност на текста. Свръхмаркираната дата и нейната в не по-малка степен маркирана (иронична) съположеност с консумацията на наркотични вещества е жанров превключвател, жанрова стрелка, насочваща читателските очаквания в коловоза на алтернативната история.

Първичната травма на модерната руска история, чиято абревиатура е датата 25 октомври (7 ноември по нов стил) 1917, е съсредоточие на мощно разрояване на алтернативно-исторически сюжети, търсещи оправдание и възвеличаване (почти никога опрощение и освобождение)[5]. Нощта на 24 срещу 25 октомври 1917 година е точката, в която се развива действието (и бездействието) в Кристалният свят – и в която сякаш все още всичко е възможно, обратимо и висящо на косъма на пеперудения ефект на най-нищожното човешко действие. Това е математическата точка на чистия миг на зараждането на руския алтернативно-исторически сюжет par excellence. „Реалният край на историята е известен на всички, но поради тежките изпитания, през които се налага да мине страната след революцията, 25 октомври (7 ноември) 1917 година представлява съблазнителен материал за онези, които се стремят да пофантазират по темата на възможните алтернативи.“ (ПН: 222) Това фантазиране е ключов структурен елемент на жанра на алтернативната история като една от продуктивните разновидности на научната фантастика в постсъветските й – утопични и дистопични – форми.

Първият модус на фантазирането е инкорпориран в автономните, което в случая ще рече все още неиндуцирани наркотично, психически състояния на персонажа, осигуряващ повествователната фокализация на разказа. Алтернативно-историческата фантазия в Кристалният свят първоначално е съновидение или, ако се придържаме към прилежно възпроизвежданата от Пелевин сецесионна стилистика, бленуване. „Мъгла закриваше всичко, спеше му се и Николай започна да клюма. В промеждутъка между ударите на копитата той успяваше да заспи и да се пробуди, и всеки път му се присънваше кратък сън. Първо тези сънища бяха хаотични и безсмислени […]. После като в бленуване му се присъни [пригрезилось], че двамата с Юрий се движат ходом по високия бряг на река и се вглеждат в черен облак, пълзящ от запад и закриващ вече половин небе – и даже сякаш не са те с Юрий, а някакви двама воини – тук Николай почти се досети за нещо, но веднага се събуди“ (ХМ: 207). В един от поредицата кратки сънища юнкерът Николай Муромцев си „спомня“ – и „дори нещо знае“ – за монашеската си генеалогия, възхождаща към Илия Печорски[6], известен още като преподобни Илия Муромец, светец на Руската православна църква. Но съновиденията му достигат до митопоетическа отчетливост с алтернативно-исторически потенциал едва при преминаването към бленуването, че е герой на руския юнашки епос. Включването в алтернативно-историческото бленуване и на другия участник в нощния патрул е добре обосновано както от работата на съновидението сама по себе си, така и от името му – юнкерът Юрий Попович е кръстен в бленуваната алтернативна история на богатира Альоша Попович, по-младия съратник на Илия Муромец и Добриня Никитич в руската богатирска троица.

Със съновидното анамнезисно спомняне и дори знаене, въздигащо се до бленуващо почти догаждане за митопоетическата същност, която фокализиращият повествованието герой самоприписва на персонажите от Кристалният свят, се изчерпва автономния, ще рече ненаркотично индуциран, потенциал на алтернативно-историческото фантазиране. „Николай отново задрема в седлото – този път без всякакви съновидения.“ (ХМ: 207) Оттук нататък алтернативната история в Кристалният свят ще може да разчита само на наркотичното индуциране. Алтернативно-историческото фантазиране ще е в дрогата. В първата половина на разказа – двете половини са отчетливо графично разделени с три астериска – наркотично индуцираните ефекти са достъпни повествователно само обектно, доколкото обилно и настойчиво консумира единствено юнкер Попович. Той почерпва съратника си със значително закъснение (почти в края на първата част), еднократно (само лявата ноздра) и скъпернически (не с предвидената за целта мъничка лъжичка, а с дръжката й)[7], което определено не е достатъчно за съответното субектно огъване на повествователната фокализация, за която отговаря юнкер Муромцев.

Първото изречение на втората част на разказа рязко синкопирано маркира прехода към наркотично индуцирания модус на алтернативно-историческото фантазиране: „– Юра, човек, дай кокаин… – не издържà Николай.“ (ХМ: 211) Това, което в крайна сметка не издържа както дълготърпеливият, контеплативен и сдържан Николай, така и логореичният, снобски-цитатен и стиснат Юрий е превръщането на трезво възприетата реалност на нощния град в наваждение – „измамно видение, внушено от зла сила“[8] или, изразено секуларизирано, „психическо състояние, непроизволно предизвиквано от натраплива идея“[9]. Ако при юнкер Попович надделява по-скоро голата биохимия, изискваща поредната доза, за да може да фокусира разбягващата се реалност сама по себе си, то при фокализиращия третоличностното повествование юнкер Муромцев (току-що най-сетне щедро почерпен) е налице първоначалното изостряне на възприятието, поставено в услуга на по-нататъшното вдълбочаване и възхождане в алтернативно-историческия сюжет. Веднага след първото обилно консумиране от страна на юнкер Муромцев, с което започва втората част на Кристалният свят, осигурило рязкост на възприятието на нощната реалност, фокализиращият герой е готов за субектното й огъване с пряко действие. „Николай придърпа иззад рамото си карабината – прекрасна му се стори смъртта на пост, с оръжие в ръка и вкус на кръв в устата.“ (Пак там) Че действието в случая се оказва излишно, не променя реалността на моториката, маркирана стилистично от правия текст на описанието на субективното преживяване, лишено от сецесионни лексикално-стилистични оцветявания.

Фокализиращият повествованието персонаж отчетливо усеща и заявява – имплицитно или изрично – отстоянието си от мощното силово поле на сецесионната стилистика на Кристалният свят не само при описанието на интериорните си състояния, но и когато рефлектира рецептивното пречупване на нощната реалност в собствената си перспектива. „Бяха изгаснали вече почти всички улични фенери – останаха да светят само два, един срещу друг; Николай си помисли, че на някой декадент от „Бродещото куче“, неспособен вече да възприема нещата просто, тези фенери биха му се сторили мистически светещи врата, край които трябва да бъде спрян чудовищният звяр, готов всеки миг да изпълзи от мрака и да погълне света.“ (ХМ: 214) Юнкерът определено вярва в този момент в способността си да възприема нещата просто, т.е. във възможността за недвусмислена дистинкция между собственото си възприятие, от едната страна на рецептивната граница, и стилистично господстващите в разказа центонно-множествени възприятия на не един и двама декаденти от Сребърния век[10], от другата. Просто, от трета страна, определено не означава лишено от фигуративност: при първата поява на Ленин в Кристалният свят, дегизиран като буржоа с бомбе и бастунче, изрично се отбелязва, че Николай е „склонен към метафоричност“ (ХМ: 204).

Много скоро контрадискурсивната вяра на юнкер Муромцев, удържаща на логореичното свръхизобилие на сецесионния дискурс, въплътен в Кристалният свят от юнкер Попович, ще бъде подложена на тежки и твърди наркотични въздействия и изпитания, но в момента тя е на висотата на гносеологически трезвото. За разлика от посетителите на петербургското – затворено още преди Февруарската революция, след която Санкт-Петербург става Петроград – арт-мазе Бродещото куче, фокализиращият повествованието юнкер наистина не само възприема просто, но и е в състояние литературноисторически и поетологически да мисли своето възприемане на нещата като „просто“, декадентски недеформирано. Ако сънят на разума му в първата част на Кристалният свят пораждаше богатири, солидно яздещи ходом по високия бряг на река, над чийто отсрещен, западен бряг надвисва сецесионно-фолклорно чер облак, то кокаиновото му будуване е безупречно възприемателски трезво. Пропукването на тази саморефлексивна трезвост се набелязва само в едно постструктуралистко каламбурно приплъзване на означаващите при набило му се на очи болшевишко възвание с много удивителни, започващо с товарищи, криворазчетено като рекламиращ лимонада слоган товар ищи (търсѝ стоката). Лимонадата ще има тепърва да играе съдбовна историческа роля в завършека на алтернативно-историческия сюжет.

Повествователното разгръщане на модусите на алтернативно-историческото фантазиране в Кристалният свят е тритактно. Първият такт, както видяхме, беше съновидно-бленуващ и интериорно автономен, вторият – наркотично индуциран, екстериорно проактивен и гносеологически трезв. Третият се явява в интериорното възприятие като странен – „странно подобие“ (МХ: 220) – синтез на първите два такта: едно луцидно дневно сънуване, което е същевременно наркотично индуцирано. Психотропното вещество е ефедрин, получен от Юрий в края на дежурството от друг юнкер, дължащ му кокаин: „На това му се вика педант – дължи ти кокаин, а ти го връща в ефедрин.“ (ХМ: 213) И в този момент се оказва, че юнкер Попович не носи спринцовка – а юнкер Муромцев бърка в „джоба на войнишката си рубашка, където в плоска никелирана кутийка лежеше малка спринцовка“ (срв. МХ: 218). На това му се вика грижлива до педантичност екипираност от страна на фокализиращия повествованието юнкер с приспособления, осигуряващи гладкото протичане на алтернативно-историческия сюжет.

Наистина странен, автентично Пелевинов фокализиращ персонаж – напомнящ с англофилната[11] си стилност на по-късния си събрат Винсънт Вега (Джон Траволта) от Криминале (1994) – който педантично покрива целия рецептивно-наративен спектър от изходното съновидно бленуване до финалния синтез на психеделичния алтернативно-исторически lucid dream, за който се оказва неочаквано добре екипиран със своята елегантна плоска никелирана кутийка. „Известно време яздеха мълчешком, после Юрий почна да си тананика някаква песничка, а Николай изпадна в странно подобие на дрямка. Странно, защото това беше много далечно от съня състояние – като след няколко силни кафета, но съпровождано от подобие на съновидения […] почнаха да се появяват сякаш познати картини, но всъщност никога невиждани: привидя му се огромен бял град, увенчан с хиляди златни църковни кубета и все едно висящ в огромно кристално кълбо, и този град – Николай знаеше това със съвършена яснота – беше Русия, а те с Юрий, който в съня бе не съвсем Юрий, се намираха отвъд границата му и препускаха на конете си през кълба мъгла срещу чудовище, в което най-страшното бе пълната неяснота на неговите очертания и размери – безформено кълбо пустота, излъчващо леден студ.“ (ХМ: 220) В тези познати, но никога невиждани картини от някакво странно подобие на дрямка като след няколко силни кафета, фокализиращият повествованието и психеделичния си опит юнкер достига прага на прозрението за случващото се в реалната история на Кристалният свят. Довелият до прозрението финален наркотичен трип биохимично закономерно завършва с абулия, правеща невъзможно и най-нищожното действие, което да отклони реалната история в алтернативно русло.

Нека обобщим. Кристалният свят систематично възпроизвежда два от ключовите похвата на жанра на алтернативната история. Първо, действието на разказа е поместено в точката на епохален исторически обрат, чиито последствия в дългото време тегнат травматично над всяко възможно бъдеще. Второ, успехът или провалът на болшевишкия преврат е поставен в зависимост от инфинитезимални пеперудени ефекти на наркотично индуцирани биохимични реакции. Те в крайна сметка определят дали Ленин ще стигне до щаб-квартирата на превратаджиите – или ще бъде спрян от двама случайни надрусани юнкери, патрулиращи по една от  безлюдните и безчовечни петроградски улици. Виртуозно е изпълнен категорическия жанров императив: „няма значение, че ние, читателите, знаем как свършва всичко – ние искаме да знаем как би могло да бъде“.[12]

Успоредно с иронично свръхкоректното изпълнение на жанровата програма на една претендираща за образцовост алтернативна история Кристалният свят още от първото изречение последователно я подрива. На всеки, комуто се е случвало да прочете първото изречение на алтернативно-исторически разказ, започващ с датата 24 октомври 1917 година и смъркането на кокаин на безлюдните и безчовечни петроградски улици, знае още от първото изречение, че тази история, виртуозно инсценирана и разиграна lege artis по правилата на жанра, е безалтернативна в прозрението си за „ескапистките тенденции на алтернативната история“ (ПН: 225). Това знание е едновременно весело, тегнещо и освобождаващо със своето приемане на липсата на алтернатива. Прекосявайки описаните по-горе модуси на алтернативно-историческото фантазиране, Пелевин в крайна сметка в нито един момент на разказа „не фантазира на тема Какво би било, ако Октомврийската революция не би успяла?“ (пак там, курсив мой, ВС). Алтернативно-историческият ефект на пеперудата, нейното още трепкащо крило е вече потопено във винаги вече разлятото от Анушка слънчогледово олио.

Николай предполага, че стремежът в нощна доба на всяка цена да се стигне до Смолни се дължи на това, че „там може да се купи спирт и кокаин“ (ХМ: 218) на добра цена. Стремежът всъщност е едновременно ледено трезв и демонично ексцесен, далеч от безобидното изгодно и денонощно набавяне на твърд алкохол и вещества.[13] Ленин, въплъщаващ в четирикратната си травестия[14] ледената трезвост и демоничния стремеж, преминава в крайна сметка през юнкерския пост, скрит в количката на фиктивната фирма „Карл Либкнехт и Синове“ – nomen est omen – претендираща да снабдява с лимонада „всички петроградски постове и караули“ (ХМ: 222). След ефедриновия трип нито един от двамата юнкери не е в състояние да слезе от коня, за да провери какво има в количката за доставка на лимонада на „Карл Либкнехт и Синове“, макар името на фирмата да говори само за себе си. И то не просто говори, то е подигравка с тяхната алтернативно-историческа прозорливост – и абулия. „– Нямайте грижа, господа юнкери! Ще напоим цяла Русия!“ (Пак там) Психеделичният наратив, задвижвал алтернативно-историческия сюжет на Кристалният свят, завършва безалтернативно трезво с абулия и лимонада. Онази същата лимонада от съветското детство.

[1] Пелевин, В. „Хрустальный мир“, Знание – сила, 1991 (3), с. 83-91 <https://fantlab.ru/edition291598>. Посетено на 3.08.2024.

[2] „Основната цел на създаването на ГКЧП [Государственный комитет по чрезвычайному положению, б. м., ВС], по думите на Генадий Янаев, един от активните му участници, е била недопускането на подписването на новия съюзен договор, който, по мнение на участниците в ГКЧП, ликвидира СССР.“ – „Августовский путч“, Википедия <https://ru.wikipedia.org/wiki/Августовский путч>. Посетено на 3.08.2024.

[3] Вж. Хаги, С. Пелевин и несвобода. Поэтика, политика, метафизика, Москва: „Новое литературное обозрение“, 2023, с. 222. Книгата на североамериканската русистка Софя Хаги е първото монографично изследване върху творчеството на Пелевин. По-нататък цитирам в текста по това издание със сиглата ПН.

[4] Пелевин, В. „Хрустальный мир“. – В: Пелевин, В. Сумасшедший по имени Пустота, Москва: „Эксмо“, 2020, с. 201. Цитирам разказа по-нататък в текста със сиглата ХМ.

[5] Кристалният свят и Чапаев и Пустота са два самотни примера на сингулярно търсене на опрощение и освобождение посредством сингулярна трансформация на алтернативно-исторически сюжети.

[6] „Илия Печерский“, Википедия <https://ru.wikipedia.org/wiki/Илия Печерский>. Някои изследователи отъждествяват светеца и богатира, което внася допълнителна алтернативно-историческа логика в работата на съновиденията на юнкера от Кристалният свят, срв. „Илья Муромец“, Википедия <https://ru.wikipedia.org/wiki/Илья_Муромец>.  Посетени на 3.08.2024.

[7] Въпреки че по време на действието на разказа юнкер Муромцев не разполага със съответните вещества и разчита в това отношение изцяло на колегата си, той носи със себе си първокласни и видимо подбрани с любов приспособления за консумация, в случая „мъничка сребърна лъжичка с монограм“ (ХМ: 208). По-нататък в разказа той ще изненада Попович (и читателя) със също толкова стилен комплект за интравенозна употреба.

[8] „Этимологический словарь русского языка Семенова“ <https://semenov.academic.ru/наваждение>.  Посетено на 3.08.2024.

[9] „Основы духовной культуры (энциклопедический словарь педагога)“ <https://spiritual_culture.academic.ru/1326/Наваждение> Посетено на 3.08.2024.

[10] Един от тях е споменат с трите си имена още в първия параграф на Кристалният свят като vates: „отдавна вече предсказаното от Дмитрий Сергеевич Мережковски“ (ХМ: 201, курсив мой, ВС). Разказът започва с мото от сонета на А. Блок „Със жалобна ръка аз стискам свойта патерица“ (Я жалобной рукой сжимаю свой костыль), който обилно се цитира от Юрий по време на ефедриновия трип (вж. по-нататък) и с чиято двустишна поанта, цитирана отново от юнкер Попович след поредното кокаиново освежаване, завършва Кристалният свят.

[11] За разлика от еднозначно германофилния юнкер Попович, избрал за приятел немскоезичния Васка Зиверс, недолюбван в юнкерското училище, слушал лекции при австрийския теософ Рудолф Щайнер, четящ Залезът на Запада на Шпенглер в „машинописен ръкопис“ (ХМ: 203) преди излизането на книгата. Когато втората поява на Ленин, дегизиран този път като стара госпожа, попречва на Николай да се погрижи за „дясната си ноздра“, той джентълменски „изруга[ва] тихо на английски“ (ХМ: 209).

[12] Edel, A. “Blurring the Real and the Fantastic: Victor Pelevin’s The Blue Lantern and Other Stories”, World Literature Today, 9.12.2015 <https://www.worldliteraturetoday.org/blog/once-over/blurring-real-and-fantastic-victor-pelevins-blue-lantern-and-other-stories>. Посетено на 4.08.2024.

[13] Комбинацията „спирт и кокаин“, която в Кристалният свят все още е в сферата на интелигентско-дребнобуржоазната „култура на преживяванията“, пет години по-късно ще бъде въздигната в ранг на емблематичен болшевишки коктейл, с който в Чапаев и Пустота (1996) се вдига  наздравица за „световната революция“ от революционни моряци: „Това, браточка, иде от „Аврора“, от извора. Викат му „балтийски чай“.“ – Вж. Пелевин, В. Чапаев и Пустота, Москва: „Эксмо“, 2022, с. 24. Лимонадата с „отровно-жълтите етикети“ (ХМ: 222) обаче сякаш е по-екстремна фигура на демоничното „безформено кълбо пустота, излъчващо леден студ“ от балтийския чай.

[14] След споменатите първи две травестии – буржоата с бомбе-и-бастунче и старата госпожа с плътен воал – Ленин се явява, трето, като герой от войната в инвалидна количка, „обилно покрит с бинтове и медали“ (ХМ: 215), и, четвърто, като изтрополяващи „с гърлено р“ (ХМ: 222) – емблематично Лениново произношение – лимонадени бутилки в количката за доставки на „Карл Либкнехт и Синове“. Реално-историческият Карл Либкнехт е един от основателите – заедно с Роза Люксембург – на Комунистическата партия на Германия.

списание „Нова социална поезия“, август 2024, ISSN 2603-543X