Калоян Богданов
Цигарения дим гладно чопли дробовете
Граждани пътуват в нови грозни автобуси
ритмично пробиват ушите с топло дрънчене
Цигарения дим гладно чопли дробовете
Пътниците нямат пари за бездомни
които свирят с току що опразнени чаши
нито за пийнали музиканти пред театрите
нито за друсани ученици зад книжарниците
(лекета по стените на белите дробове)
но понякога намират пари за билет
Цигарения дим гладно чопли дробовете
Всеки пътник предпочита да пуши
Какво мислиш?
И бездомникът предпочита цигари
или пък желае лотариен билет
(така и така ще умре а
пък може да спечели)
Не е ли все същото?
Цигарения дим гладно чопли дробовете
Тютюнът е национално благо [1]
а димът е без предпочитания
димът се рее отвъд добро и зло
(ненаситен)
с дробовете ще се храни до насита
нека отчупи парче от плътта
докато все още я има
пък после тя да го мисли
(цигарения дим гладно чопли дробовете)
[1] Блага – спец. Неща, които със своите качества
задоволяват
човешки потребности
от всякакъв вид
списание „Нова социална поезия“, юли 2024, ISSN 2603-543X