Ивайло Божинов, People of Malashevtsi 2
Една жена беше изпъчила гърди пред дюнерджийницата и крещеше как в близкия град колят животни и хора
От заведението не им се харесваше че гони клиентелата и с обратни викове
се опитваха да я прогонят Но жената продължаваше да призовава за отпор с отривист революционен тон който клонеше към маниакалност Като на онези лудите които обявяват края на света и наистина последното като в рекламен трик пришествие Искаше ми се да й повярвам и да застана до нея Но този поглед страшен и празен извън всякаква надежда и смисъл като на изгубена в нагорещено поле изпарило и последната капка вода от всички поточета планинска коза Недалеч от пазарската количка която примирено очакваше господарката си най-после
да потеглят към който и да е магазин макар и несъществуващ празен или дори пълен с безплатна стока просто да се махнат от тези неверници беше легнала с крачетата нагоре уморена от теглене на твърде тежък товар малка птичка с пъстри крила като конче което най-после заспива дълбоко и сънува
как тегли каляска
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X