Ивайло Божинов, Direction
Като тъкмо разцъфнало цвете в градина, желая да те откъсна, да те имам, да видя красотата ти от близо, да усетя сладкият ти мирис, но сърце не ми дава да те пипна.
Където е изгрева и залеза, да легна върху житото, да докосна влажната почва.
И щастието си сам ще създам ще бягам, ще крякам, гаргите да изгоня, ако трябва. За луд ме сметнете, но ще съм този човек, който ще бъде свободен.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X