Ивайло Божинов, The way
Единично лего с размери на
смазан човек
всяка вечер тук
репетира своята смърт
В тъмнината неподвижно
затворени очи
проследява дъха си
напускащ гърдите безцеремонно
но ето, пак се връща –
Все още не е време.
Пак обзор на злободневие
Изтощен изпразва се умът
Битовите си картини щом покрие с черен балдахин
сънят се шмугва в костите, косите
но не и във плътта – там
умората страда от безсъние
Подсъзнанието пак ще прожектира в празна галерия – безкраен космос с тлеещи звезди
тук в единичното лего
с размери на ковчег
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X