Няма жена точно като мен
и като Силвия Плат,
която готви картофи
И осъзнава
как никой не я иска,
Кронос е за децата си,
Йокаста е за него
не е ум
не е душа
ръце съм аз
белят
бъркат
гладят
После отново, отново, отново
Докато свикна, че никой не може да е
Силвия Плат
никой самотата не може да понесе без смърт и обратно
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X