Няма жена точно като мен и като Силвия Плат, която готви картофи И осъзнава как никой не я иска, Кронос е за децата си, Йокаста е за него не е ум не е душа ръце съм аз белят бъркат гладят После отново, отново, отново Докато свикна, че никой не може да е Силвия Плат никой самотата не може да понесе без смърт и обратно
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X