Ивайло Божинов, Rodopi 2
Благодарствено послание до непознатия служител от Северното крило на Императорската канцелария в източния окръжен център
На двадесет и деветия ден на петия месец
През дъждовен задушен пролетен ден
По време на обедната почивка в службата
Ти ме поздрави от съседната маса
Не си спомням лицето ти, не знам името ти
Не знам чина ти освен че си по-млад от мен
Но винаги ме поздравяваш за разлика от познати лица
От времето когато бях млад в това учреждение
Като самотен гарван сред тълпа гълъби
На тръгване ти пристъпи към моята маса
И любезно постави на нея солничка
Ако искате да си посолите каза.
Адресът
Никога не съм сигурен
Къде точно трябва да сляза
Въпреки навигацията
Само едновремешните ориентири
Изникващи винаги изведнъж
Когато вече си се примирил
Че пак си пропуснал спирката
Църквата между надземните тръби на парното
И шоурума на великата стена
Двете празни асансьорни шахти
Изтърбушени в началото на демокрацията
Третата отвежда на тринайстия етаж
На стълбищната площадка
Има решетка
Вървящия по коритото на канала
Роден съм на брега на океана
Но съм израсъл на брега на канала
Искаше се смелост да слезеш долу
Смелостта на мишка която не знае
Дали ще може да издрапа обратно
Искаше се смелост да минеш по мостчето
За непрокараното никога парно
Искаше се смелост когато канала преля
Веднъж на педесетипет години
Но аз бях на пионерски лагер
И само видях наводненото мазе
Което никога не изсъхна
Искаше се смелост да прескочиш канала
Толкова ме беше страх и толкова исках
Че така и не знам дали го направих
Искаше се смелост да се удавиш в него
И да бъдеш намерен надолу по течението
Като труп на клошарка
Сега ти вървиш по коритото на канала
Благодаря ти който и да си
Ти си вървящия по коритото на канала
Детето
Гарджето се беше забило в ъгъла
Пред входа на подземния гараж мълчеше
Родителите му грачеха от ореха
От който беше паднало
Какво искаха да му кажат
Какво си мислеше
Докато мълчеше
В навечерието на деня на предците
На тридесетия ден на петия месец
В навечерието на деня на предците
Обядвах с дъщеря ми заведох я на училище
И се приготвих за отиване на гробищата
Взех права лопата метла лопатка трионче
Ножица за клони мачете за тревите
Шише вода вощеница и кибрит
Утре придошлата река ще залее всичко.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X