Моника Попова, Рисунки
Този паяк е по-малък от тази муха
Слънцето е по-голямо от луната
Но най-голямото е в онези три велосипеда
Които преди малко ме подминаха
В извитите като сърпове тела на момчетата
Счупените пейки в парка
Са озъбени
Прекършени от призраци
Клавиши на пиано
Не успяло да възпроизведе
Така както ги чува
Там правилата
За какво е тази телена ограда
За какво е тази консерва зад нея
А смачканият картон изгнилата обувка
целофан пластмасова тарелка
вестник изтърбушен стол
За какво е тази улица
За какво е този завой
За какво е тази табела
За какво е този тунел
За какво е това цвете
Не – бурен
Не – цвете
Да, сънувах точно този бурен
преоблечен като цвете
Да, сънувах
Не – сънувам
По Саламбо на Флобер
Само онзи, който беше разяден отвътре се предаде. Сам предаде
Предложи подкупи с цяла държава
с непознати по размер планини от злато
и едновременно крещеше за милост
но нагло, като че ли и нея раздаваше
Така се разложи на вмирисани късове
по невинния кръст нещо, което
отдавна не беше човек – нито отвътре нито отвън
Между хапките, грак сееха птици, но след малко и те отминаха
Как се оправя легло
Започвам с мисълта да сменя чаршафите
Трябват ли ми чисти
Как ще се чувствам
Колко бързо се забравя удобството
Чистотата ли ме прави по-добър човек
Мога ли да успея в това което съм намислил
Ако само си легна в чисти чаршафи
Защо си задавам тези въпроси
Нали всеки поне ще бъде погребан измит
Вярвам в истинската революция, чува ли ме някой
После се разделихме на лагери и тишината ни погълна
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X