Моника Попова, Еросът на невъзможното, 2011
на централна гара
клошар опитва
Да отвори
заднишком
портата на рая
вратата се отвори
Смъртта е спомен
За детство
От което няма спомени
Звуците на гълъб
И стъклената купа
Липов чай
Счупена
От топлината
Земя на изобилие
Ти се ебеш с друг!
Вади матирана бутилка
Моята е 20 годишна
Кур нема, …има
Ше те заколя тебе
Може ли
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X