Моника Попова, Рисунки
Най-тъжният човек
Най-тъжният човек
обича сенките на сто
годишните дървета
пее им сякаш са деца.
После сяда върху избуялата
трева проклета
и с ножче дялка своята
самота!
Най-тъжният човек
влиза до колене в реката
хфърля мрежа – риба ще лови
омразата на рибите
бунтува мътната вода
и мрежата се пръска
на хиляди парчета…
В петък риба май
не се лови!
Хиляда метра сън
хиляда метра сън…
…зад синята врата е
пълно с мравки
стържат стената от захар
хиляда метра сън ще им
стигнат, за да подострях челюстите си…
още хиляда метра
ще открия в някоя дупка
на къртица-там, където
никой не е желан!
Вечерята
Човекът с джобният часовник,
с писмата недописани-
рие пепелта на сини въглени
и по стръмното залита!
Отива към гората пламенна
ще пее на листата и на всичко,
а после гъби ще бере
вечерята единствена на оптимиста.
Човекът с джобният часовник
Рие пясъка и търси кокали –
Вечерята единствена на оптимиста!
Къде зимуваш
къде зимува мъдростта на вятъра
не в дупката на черен заек
под камъка ли
който никой не обикна
или пък в пазвата на славея
къде зимуваш
до днес да разбера не мога
а виждам много надалеч
отсъствието е отрова
и трябва да изгори в пещта
не в дупката на черен заек
настъпва първо пролетта
В понеделник винаги е лесно
Бръсначът тъмен
се плъзга по лицето
понеделник е
ден
през който винаги е лесно
да завържеш разговор с продавачът
на бисквити
да се посмееш с учителката по литература
която нощем пише стихове
да сковеш красива рамка за картината
в която ще поставят иконата мироточива…
в понеделник винаги е лесно
да вържеш връзките на сините обувки
и да изринеш снега пред Входа на блока
при строежа на който е участвал и
дядо ти
в понеделник сутрин винаги е лесно
да поставиш липсващите удивителни
в предговора на новия роман
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X