Моника Попова, Рисунки
Излишните неща
Като поезия без дързост
Като татуировка на чело
Трето колело на колело
Политагитка насред глад
Е този днешен свят
Излишното не ни касае
Знаем какво е касация
Но се имаме извън граници,
В които правило бе да делиш
Със този грешен свят
Любов с тълпа аз не деля,
Ако е без пролука – да се чупим
Дълбоко във усоето на своето
От вишката на Его, това е обич
Във свят с координат
Едно време критика приемах
Днес, ако виждам, че ти пука
И страдаш, не зовеш да страдам
Аз съм на години, когато
Знаеш кога нещо е наред.
Помашка майка заръдала*
(21.0 век версия)
Помашка майка заръдала
Как да остави спечена пръст
В непипвана от соца градинка
Тогъз ге БКП
По склона бичеше
Като дъски бели
Оние ми ти помаце
За миньори родени
Под земя да стоят
Слънце да не видят
А сега син на София я кани
Внуче да гльода
Да го език учи
Псувни в Кауфланди
Да не чуе
Мининкото
Гьо[ю]вендия да не стане
Их
Как да остави кола си стара
В Смолян Пежо-лъф
Глъф
Как ще му данъка плащя
Като и нов джип сино ожида
Данъци, данъци
Баници, баници
Ще да остави таз спечена земя
Автобус да качи
На равна Пловдива да спира
На София най на баира
Там, на баира
Него обесиха
Власите жални
Във век 19-ти
И го нарекоха Ботьов
Да не кажат
Дума на думата
Какъв нескопосаник бе
Че хайдутин
Хайдутин, още потисник
Народен предател
Минал Дунава откъм Влашко
Чужди народ да продава
Свой помашки да нагоди
Как да отиде помашка майка
В София града голяма
Истината да чуе
От оние ми ти черни врачени
И дете, и джипа
Сино ожида
Их таман ся не види
Ще да нарами
Пушка на рамо
Майка помашка
И ще отиде
Онзи народ беден
На север
Сите ще ги помачка
Убие
Оти дума да се не издума
За Ботьова скверна душа нерада
Ръда, и ръда
Майка помашка.
Златната врата
Играта на зимата
Със пролетта
Одухва стари рани
Едни салкъми
Драми в рамки
Поетът цапнат по главата
От мародер от Сливен
Или Сливница
Не помня вече
Аз вече съм пораснала
Но помня те, прекрасна
Във вечерта
Когато Денди
Са убивали със чук
И пук
Ти златна ми врата отвори
Ти – толкова прокудена
Кат зима
Аз – толкова желана
Като пролет.
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X