23.05.202323.05.2023 by New Social PoetryNo Comments Моника Попова, Рисунки той е простопиронзабит наполовина в стенатаможе да окачиш на негодрехите сии да останеш голаа можеи с чука по главатадокрайда оплоди стената дядовата къщати знаеш ли къде едядовата къщатам лятото зимуваи птиците се раждатсред дъх на пресни гъбии мирис на сенотам времето е старои тихичко накуцваводата е от извори засищаа къщата е бялакато баба обратната странакогато тук е нощот другата страна на земятае дензаспя ли туксъбуждам се оттатъки правя товаза което тук самомечтая списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X Comments comments