Магдалена Уанли
Чувство по картинка – 2
Момичето с ум в пламъци
бавно играе с думи парливи,
хладнокръвно ръси шеги,
проблясващи за миг искри
в очите ти, търсещи.
В душата й е тъмно и жадно
дори в съня.
Впий устни в слънчевия й сплит,
потопи се в този кладенец,
преливащ от нищо.
Пожарът, отмил
десетилетие игри и смях,
бушува с пълна сила
в нейните стърнища,
дерета, котловини и корита,
в пулсиращи слепоочия
и потрепващ клепач.
Момичето с ум в пламъци
пристъпва в сухотата на дните,
тъпчейки пясъка
на всичката тази „заедност“.
Четеш анотацията й.
Заглавието липсва –
душата й е винаги току зад ъгъла.
Занемели усти.
Гласът на планината,
песен в мрака.
Самота на глас във глас,
пулсът на ръка в ръка.
Не гледай надолу, потъваш ли в себе си.
Следвай своя глас,
докато чуеш този на майка си
в часа на пълното приемане.
Тогава ще повлачиш стъпка
по бледата нишка на мисълта си
като въжеиграч.
Не се бори за избор,
отдавна е направен.
Спаси мрака в себе си
напук на ослепителния свят.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X