Магдалена Уанли
„Дуни Усми“
Искам да говоря,
но не във думи,
мойте устни искам да загубя.
Устни в устни,
тоз език сложен,
и от хората отдавна загърбен.
Устните в целувки да дърдорят,
и в допир да заглъхват.
Ах, как ми се говори,
но с думи всеки иска да ми отговори…
Полет в безсъзнание
Искам да имах река,
толкова дълга,
че да се науча да летя.
Искам да можех да дишам,
толко дълбоко,
че да не трябва да крещя,
за да върна рефлекса на живота.
Искам да можех да зная,
а не мога,
и когато узная да не се лутам
измежду
Да
и
Не
на знанието, което силно желая
да отхвърля когато узная.
Исках да можех,
преди да се сетя,
че вече летя.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X