Магдалена Уанли
ТОВА КАЗА ЕДНА КОЗА
Отворете вратата
Хвърлете ножовете
И оставете ме да си ида в планината
НЕВИННОСТ
В съня душата се отделя от тялото
След това мога да летя над цветята
Да бродя като в старите времена когато майка ми си отиде
Да забравям това мълчаливо и страдащо тяло
Така мога да се възхищавам на праха
Вятърът все още пее зелен във високото
Слънцето лее обилно своите дъждове
Животът е тяло, което боли
Злото спи в короните на цветята
Но в крайна сметка земята е здрава и чиста
Душата ми в капките слънце блести като перла
Лее се в безконечното поле
И на разсъмване
Във всяка капка зора
Душата и тялото ми се намират отново
Може да съм аз и не друг
Който плаче като новородено
ГОРЧИВОТО ЛЕКАРСТВО
На Нгок Трам
Треската те стопява в огън
Също би могло и аз да съм пепелта
Горчивото лекарство не може да чака повече
Вземам ръката ти
и го вливам
С болка оставям да падне опаковката с…
Моята дъщеря. Росата пада капка по капка
Процеждана от студената тежка нощ
И нежните цветни листенца
Разгласяват аромати благодарение на корените
Мазолите се образуват от потта
Наливам пролетта в горчивата чаша
Сълзи на моята възраст в тишина в тишина
Истината плаче в неустановена посока
Какво пиеш в съня си?
Оставям чашата на прозореца
Когато стигнеш моята възраст
На дъното на чашата все още ще има циклони
НАПИСАНО ЗА ФЛЕЙТА
Духам в тъмното сърце на флейтата на бездната, за да намеря седемте пътя към небето: до, ре, ми, фа, сол, ла, си.
Всяка тоналност отлита далече, кръжи към светлината от седем блестящи цвята та другата сянка също да приеме формата на флейта и да диша в моята агония устните на флейтата.
Ниският тон се изоставя, звукът се извисява, а после пропада в нощта със своята гама от тонове. Чува се ехо на твърди стъпки в сянката, чийто тон е все по-висок.
Унилата вселена се носи в нощта. Кротките вълни успокояват отворените там рани, за да се види в зори другия бряг.
Всяко кътче мрак в мен извлича звука като от гърда, а устата ми разбулва светлина, която ритмично прониква.
КЪРМИШ ДЪЩЕРЯ НИ
Този следобед ти кърмиш дъщеря ни. Навън всяко краче на мравка нанякъде заминава, всяка пчела размахва крилце. Мястото, в което живея, е синият квадрат на твоите усмихнати очи. Единственото ни щастие е да сме заедно, както когато лягаме на ситния пясък в подножието на дигата. Целунах гърдите ти уханни като следобед и щъркелите с устните ми нежно кацнаха в душата ти. Нашата стая няма стени, които да я ограничават, времето и пространството стават свещени, когато се възхищавам на гърдите ти като морски вълни, удобно настанили се в устата на бебето…
Чувам гласовете на гущерите, които маркират ритъма, или падането на капки вода в резервоара на нашата къща.
РИТЪМЪТ НА ЕСЕНТА
Есента пуска хиляди малки лодки
Звукът на водата която кръжи се диша ритмично
На раменете ми има някакви закачалки като невидими ръце
Стихват двата бряга изнервени
Дъждовни капки се стичат от мечтите за лято
Тревата се надига колебливо и приветства всяка една
От останките на листа душите им се стичат към връхчето
Синьото нахлува в очните кухини без да ги замъгли
От тук до брега е изненадващо близо
И все пак цяла есен се колебаят
Какво тъгува в цветовете на пасифлората
И кара другата лодка да се върне да го търси
БРАТ СЕСТРА…
От сутринта на писалището. Отварям календара. Ръката ти откъм гърба на страницата хваща писалката ми и здраво я стиска. Треперлив щрих
И двамата плувайки като риби ми каза ти:
– Стаята ти е твърде тясна
―…
– Компактна, но топла.
Всички сферични обекти се въртят. Козирки на лампи, преспапиета, животни, чаши, термоси, телевизори, стенни часовници, вентилатори… И ме учат как да дишам дълбоко с целия гръден кош, притискайки всички предмети с крака… Това прави да възприемам различно.
Пътят се оказва че са крайниците
След като листата паднат в листа
Лунната светлина се успокоява
Пътеката се лепва
Издига се с копитата на коня
Обнови ме като сянката на дърветата
Косата ти като стари корени
Вертикален ствол който се издига
Който иска да расте
В разликата в атмосфери
В стартовете
Иска да предизвиква телесната топлина
Оттласването от земята
Издън дълбоко заспалото и натрупвайки енергия
В подкрепа на цялостта
Приливането откъм теб
Извличано от самата теб
Която съществуваш
И не съществуваш
От висотата на водопада пада лудо
Гласът на водата или вой стонове писъци
Пяната се надига и бяга
И се отразява в дъга
Да идем сами при морето.
Носталгията, вплетена в дълбинните корени на косите.
Тялото ти срещу морето лети.
Лицата се смесват. Плъпват невъобразими щуротии. Застани в празнотата, духай пръстите на краката си, проблясвай сякаш космическо тяло. Започваме дихателните движения. Краката ти се лепват на раменете ми. Потта блести по тъмното гърло. Служи си с гъвкавия език провиснал от мен.
Беше устата ми ароматният плод и чаят, който изпи. Тортата с канелен сладолед. Още я помня. Столът излезе твърде голям. Тогава когато изрязаните от филе цветя и устните ми се запалиха от свещената лампа в тъмния ъгъл. Цветята бяха сякаш само малък отдих въздишка на подземното. Земята почваше да се тресе, когато цветето стихваше.
Светлината сълзи. Сутрин е. Обезпокоително е да виждаш, че изглеждаме като риби с разширени диви очи. Хвърляш по мен деформациите на образите на цветето. Лесно е да се разстроиш ако живееш в астигматичен свят. Не гласът все още остава. Една сричка следва друга и се явява една истина Истината трансформира обичайните споразумения
Отиваме в предградията да търсим място да се успокоим. Взираме се в точка зелена земя. Бих искал да бъда като облаците, да летя и да се сбирам. Изведнъж дъхът ти се издига издън корените на тревите. Проливните дъждове снощи бяха тук. Циклоните, беззвучните светкавици… Чаках те от много преди това.
Обичайте се един друг. Това са ритуалите на небето и земята. Сега е пролет. Аз съм метал, а ти си огън. От огъня се прави земя, дърво, вода. Земята се тресе. Реката тече. Хиляди семеделни листенца в тялото внезапно се разпукват.
БЕЗСМЪРТНАТА УСТА
Със сигурност тази плаваща уста е тази на починалия
Опитайте се да достигнете висотата
опитайте се да стигнете земята
Скелетът на тази уста сега се топи в прахта
Ярко жълт?
Или матово черен върху керамичния корпус?
Но въпреки това устата се движи енергично
Ту се затваря светкавично
Ту се усмихва мило
Влагам в устата фонетиката
Как се въвежда текст в полето за търсене на уебсайт
Резултатът е поразителен
Изгубен лисъм в засада?
Софтуерът ли е заразен?
Или горящ въглен падна върху айсберга?
Устата не издава ни звук
Току-що завърши немият филм
Вмъкнах звуците на пръчици
Звучи команда заповед
Нечий глас
И хорът
Устата следва своя курс нататък
Това е просто идеята че някой се проектира в мисълта ти
Стихове на виетнамския поет Май Ван Фан от антологичната му книга “Това каза една коза” в превод на Живка Балтаджиева
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X