Магдалена Уанли
още си спомням
ръцете ти бабо
набръчкани
и вечно студени
още си спомням
как надничаше
всяка неделя
през прозореца в малката стаичка
и чакаше да видиш
че колата ни приближава
за да се скриеш зад пердето
и да не те видим
че ни чакаш
още си спомняме бабо
и още си идваме
но няма
кой да се скрие
и да ни каже
не ви видях
кога
пристигнахте
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X