Магдалена Уанли
Фейсбук постинг предизвикан от критичната публикация на млади антифашист(и)ки във връзка с провеждането на Луковмарш
Балканска Република му е майката… и бащата де… и всичко останало, което не можем да съберем в двете категории… обаче, който не се съобразява с това или се опитва да игнорира историческите факти, много трудно може да претендира, че не е част от безкритичната, конформистка (и да, банално, но вярно – националистическа) „масовка“, обладала и обладаваща любимата ни тАратория. Всички „българеещи се“, независимо от това, дали се самоопределят като либерални, консервативни или радикални в политически смисъл (и да – нерядко също и като безвластни!), съучастват на равни начала в онова патрипатоподтисническо свободофарсово псевдополитическо представление „Отечество“, фриволно разигравано на апартейдовата сцена, която мнозина от нас познават (и коравосърдечни, продължават да припознават!), като „родината, изписвана с голямото Бъ“ – тази фантасмагоретнически и етиконечестиво конструирана, реално невъзможна, но практически реално съществуваща злАрена за подли инициации, на която всеки и всяка, а също и всяко от нас, своевременно и още от най ранно детство бидехме и биваме прилъстени и прилъстявани – без любов, но с обещания за омраза!
Но,
идеализъм не търпи полвинчатост, а изисква смелост и саможертва – самоотвержено себеотрицание дори – или, както е казал не само Доналд Тръмп: Балкан фърст, Бългерия секънд! Таратория ще бъде свободна, ще бъде!
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X