Магдалена Уанли
Глухи вечери, краен квартал.
Вино евтино,
евтина вяра…
Полужив –
полуоцелял
непознатия в мене си ляга.
Ний сънуваме с него слънца,
а из мрака на нашите длани,
скърбящи от глад в любовта,
кърпим с жестове свойте рани.
И мълчим, и мълчим, и мълчим…
На висящият мрак се люлеем…
Дълго няма така да заспим,
дълго в пламъка будни ще тлеем.
Да мълчим, да мълчим, да мълчим,
всичко казано вече и чуто
сред отломките в прашния дим
ще изчезне незримо и глухо.
Празни вечери, краен квартал,
вино евтино,
евтина вяра…
Полумой, полуоцелял
непознатия в мене си ляга.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X