Магдалена Уанли
НЕЩО ОБЩО за рекламните лица, монахините, бакалите и вас. . .
Имаме всичко и нямаме нищо,
и някои мъже го правят в църквите
а някои мъже го правят, както късат
крилца на пеперуда
и някои мъже го правят в Palm Springs
мушкат го в мазни блондинки
с души на Cadillac,
Кадилаци и пеперуди
нищо и всичко,
лицето се топи до последен дъх
в подземие в Corpus Christi*.
има нещо общо за хищните, монахините,
продавачите на храна и вас. . .
нещо в 8 сутринта, нещо в библиотеката
нещо в реката,
всичко и нищо.
в кланницата
виси от тавана
на кука и го завърташ –
едно
две
три
и тогава го имаш, мъртво месо на стойност $200
неговите кости срещу вашите кости
нещо и нищо.
винаги е достатъчно рано да умреш и
винаги е твърде късно,
и кръвта която оцветява белия леген
не ви казва абсолютно нищо
и гробарите, които играят покер
в 5 часа сутринта с кафето, в очакване
да се стопи нощния скреж по тревата. . .
не ти казват абсолютно нищо.
имаме всичко и нямаме нищо –
дни с ръбове от стъкло и невъзможната воня
на плесен – по-лоша от лайно;
шахматни дни на ходове и контраходове,
със замъглен интерес, с толкова чувство за поражение, колкото
и за победа; бавни дни като мулета
претупвайки ги с шлаката, навъсено и стъклено слънце
нагоре по пътя, където един луд седи и чака сред тях
сини сойки и орехи в мрежата и да изсмуче люспите
на сивотата.
добри дни също, дни с вѝно и викове, битки
по алеите, дебели женски крака, които те обгръщат
като черва и са заровени в стонове,
знаците по арените за корида като брилянтни крясъци
на родилка,
теменужки пробиват почвата
казвайки ти да забравиш мъртвите армии и любовта
която те ограбва.
дни, когато децата говорят забавни брилянтни неща
като диваци, които се опитват да ви изпратят съобщение,
техните тела, докато телата им са неподвижни,
са достатъчно живи за да предават чувства и да тичат
надолу без ключалки и заплати
и идеали и притежания
и подобни на бръмбари мнения.
дни, в които можеш да плачеш цял ден
в зелена стая със заключена врата, дни
когато можеш да се смееш на хлебаря
защото краката му са твърде дълги, дни
за гледане през живия плет . . .
и нищо, и нищо, дните на
шефовете, прежълтели мъже
с лош дъх и големи крака, мъже
които приличат на жаби, хиени, хора, които ходят
сякаш мелодията никога не е била изобретявана, мъже
които смятат, че интелигентно е да назначават и уволняват и
да печелят, мъже със скъпи жени, тяхно притежание
както 60 акра земя за обработване
или показване, или за да бъдат оградени от стени,
некомпетентните хора, които биха те убили
защото са луди и го оправдават, защото
това е закона, мъжете, които стоят начело
с прозорци широки 30 фута и не виждат нищо,
мъже с луксозни яхти, които могат да плават около
света и въпреки това никога не излизат от джобовете
на жилетката си, мъже като охлюви, мъже като змиорки, мъже
като плужеци, но не толкова добри. . .
и нищо, получаваш последната си заплата
на пристанище, във фабрика, в болница,
авиационен завод, за едно пени на пиацата, в
бръснарница, или на работа, която не искаш
така или иначе.
подоходен данък, болест, сервилност, счупено
оръжия, счупени глави – всички пълнежи
излезат от калъфа като стара възглавница.
имаме всичко и нямаме нищо.
някои го правят достатъчно добре за известно време и
след това отстъпват. получават слава или отвращение
или възраст или липса на подходяща диета или петна
пред очите или деца в колежа
или нови коли или счупени гърбове по време на ски
в Швейцария или нова политика или нови съпруги
или просто естествена промяна и разпад –
мъжът, когото познавахте вчера
издържлив десет рунда или пиян в продължение на три дни и
три нощи край планините Sawtooth** сега
просто e нещо под чаршафа, има кръст
или камък или лесна заблуда,
или опаковане на библия или чанта за голф или
куфарче: виж как вървят, как си отиват! – всички
тези, за които си мислил, че никога няма да си отидат.
в такива дни като този. като твоя ден днес.
може би дъждът на прозореца се опитва
да достигне до теб. какво виждаш днес?
какво е това? къде си ти? най-добрият
ден понякога е първия, понякога
средния и дори понякога последния.
свободните парцели не са лоши, църквите в
Европа на пощенските картички нелоши. хора в
музеи с восъчни фигури, замръзнали в най-добрата си стерилност
не са лоши, ужасни , но нелоши. на
оръжие! мисли за пушката и за тоста за
закуска, и кафето да е достатъчно горещо!,
знаеш, че езикът ти е още там, три
цвята мушкато на прозореца, се опитват да бъдат
червени и се опитват да бъдат розови и се опитват да бъдат
мушкато, нищо чудно че понякога жените
плачат, нищо чудно, че мулетата не искат
да се изкачат на хълма. в хотелска стая ли си
в Детройт и търсиш цигара? още един
добър ден! малко от него . и след като
сестрите напуснат сградата след
смяната си, осем медицински сестри
с различни имена и в различни посоки
си тръгват – минавайки през поляната, някои от тях
искат какао и хартия, някои от тях искат
гореща вана някои от тях искат мъж, някои
от тях почти не мислят изобщо. достатъчно
и недостатъчно. арки и поклонници, портокали,
улуци, папрати, антитела, кутии за
носни кърпички.
в най-приличното слънце понякога
се усеща мекия дим от урните
и консервирания звук на стари бойни самолети
и ако влезете вътре и прокарате пръст
по перваза на прозореца, ще намерите
мръсотията, може би дори пръстта.
и ако погледнете през прозореца
ще е ден, и след като
остарявате, ще продължите да търсите,
продължавай да търсиш
засмуквайки малко езика си
ах , ах, не, не, но може би
някои правят това естествено,
някак си неприлично
навсякъде.
––
*Празникът на Корпус Кристи (на църковен латински: Dies Sanctissimi Corporis et Sanguinis Domini Iesu Christi, буквално „Ден на Пресветите Тяло и Кръв на Господа Исус Христос“), известен също като Тържеството на Пресветите Тяло и Кръв на Христос [2] е християнско литургично тържество, празнуващо реалното присъствие на Тялото и Кръвта, Душата и Божествеността на Исус Христос в елементите на Евхаристията
** Диапазонът Sawtooth е планинска верига на Скалистите планини в централната част на Айдахо, САЩ, достигаща максимална надморска височина от 10 751 фута.
Превод от английски Илеана Стоянова
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X