Слав Недев, Пост-урбанистична визия No. 7. 2011, 110 х 150 cm, маслени бои, платно
* * *
повеят на вятъра
отвява ли скръбта
мъката според сезона ли расте
паднало листо
съм
остават някакви контури
очертания от най-далечната земя
и цялото прекатурване е всъщност само ход без думи
излишество и суета
вятърът мълчи
сменя сезоните с тапети
като в онзи филм
а ние сме в килията
целуваме съдбата си
отхапваме езика ѝ
и после плюем
храчим думите
безцелни безполезни
закотвени в мълчание
* * *
(по Рене Магрит)
Това не е истина.
Това не е имитация.
Това не е сън.
Това не е това.
Изкуство с обратен знак.
Реципрочността на въображението.
Дробната черта на схемата.
Това съм аз.
(Мигове в кибритена кутийка, Алтера, 2009)
Mалка дъга
винаги ще носи багрите
на онова ноемврийско слънце
на онзи пейзаж
с ученически подпис
и цяла вселена
в която живееш
никога една пътека
никога един маршрут
едно ли е сърцето
на картината в хола
един ли е кръгът
една ли си
хиляди пътеки до теб
и един път на мълчанието
което носиш
там приютяваш
спомените
за момичето
за изгубения град
императрицата
с корона от съдбовни нишки
образ
който няма как да бъде нарисуван
светове които свенливо мълчат
загадка на художник
който пази своя последен образ
в небесно платно
неразчетен йероглиф
на малка принцеса
След…
след абитуриентски балове
сватби
семейни тържества
остават снимките
и винаги (по правило)
двама-трима липсват
на някои фотографии сякаш съм сама
тържественият миг е преминал отвъд
участниците са безмълвни наблюдатели
там някъде
отгоре
един ден и аз ще съм само снимка
в застинал
тържествен каданс
Όμορφη Μαρία
В памет на Филица Софиану–Мълън
Незнанието за вечността
е скрито във всекидневието
на оставеното
в кухнята кафе
на стъпките в града
за които си спомняме
едва
когато сме
маслинови клонки
на вечен спомен
хубава Мария
бяла и лека
все по-малко
думи
към вечността…
(Пристан за отшелници, Фондация „Емили“, 2022)
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X