Тази сутрин, в огледалото,
открих доказателството
за снощната ти изневяра.
Перверзно ли е, че се усмихнах…
А после си спомних,
това е измислено щастие.
И ми се доплака.
Колко живота са ми нужни,
за да се науча, да бъда щастлива.
Обезболяващите
са като фалшивото щастие.
Не чувстваш нищо,
но болката остава.
И се завръща с нова сила.
В най-неподходящия момент.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X