Слав Недев, Biotope XI
Рисувам на тъмно – маса, силуети,
ослепителна свещ хвърля сянка,
На масата – петна от думи,
мастило с перо, до перото пищов, до пищова
тютюн и книги …… много книги,
Няколко ката хора наоколо, всеки красив,
по лицата им загар,
длани прорязани както земята след буря –
кафява, сочна …..
Преобразявам се сред светлината на свещта,
виждам красивите образи, унесени, строги,
те виждат само думите и кръвта….
Мен не ме виждат,
И днес не ни виждат,
Та ние не сме за показване,
Ние сме сексуална сволач,
живота ни – сплъстени миризми от легла,
Непочистени стаи,
Смрад,
И изведнъж някой се провиква уплашено
– викайте, викайте имената им……
че горе, пред вратите на самосъзнанието
белобрад старец подпалва огнище,
Огромен съд с черен катран вдишва
националните ни липси.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X