Казват, че преди да се влее в морето
реката трепери от страх.
Поглежда пътя изминат
от върховете в планината –
криволичещ и дълъг през гори и села.
А пред себе си
вижда океан така голям,
че за да се влее
изглежда възможно единствено да изчезне завинаги.
Но друг път няма.
А да се върне реката не може.
Назад не може да се върне никой.
В живота няма как да се върнеш назад.
Реката трябва да поеме риска
да навлезе в океана,
само така тогава страхът ще изчезне,
защото точно там ще разбере
че не става въпрос да изчезне в океана,
а самата тя да стане океан.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X