Казват, че преди да се влее в морето реката трепери от страх.
Поглежда пътя изминат от върховете в планината – криволичещ и дълъг през гори и села.
А пред себе си вижда океан така голям, че за да се влее изглежда възможно единствено да изчезне завинаги.
Но друг път няма. А да се върне реката не може.
Назад не може да се върне никой. В живота няма как да се върнеш назад.
Реката трябва да поеме риска да навлезе в океана, само така тогава страхът ще изчезне, защото точно там ще разбере че не става въпрос да изчезне в океана, а самата тя да стане океан.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X