Старият кехлибар, задимен в локвите. Овехтели са лампите. Улицата е друга – присъства насила. Светлината е друга – мъчи се. Будка. Цветя. Начална флористика. Ухае на момина сълза. И домирисва – на мастика. Човекът с анцуг е приседнал край джипа. С точен изстрел поваля котки и кучета. Край кофата за смет, мъждукащо отражение в здрача – Очи на бездомни. И детски надпис с теб-И-шир на гаража на Мутрата: „Убиец на животни!“
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X