Калоян Богданов, Хиперрел. Нар
Египет
Врабчетата на Египет
лакомо раздробяват
храната от масите,
докато стопаните им
чакат Слънцето да залезе.
Рамадан е.
***
Рояк от врабчета
прелитат над главите
на египтяните
и чакат да пренесат
в Рая
душите на болните.
Тук само те не се пазарят.
***
Морето кротко
чака Слънцето да залезе
да се разбушува
и нахрани
с това, което ще му донесат
приливите и отливите.
Защо да мисля
за това, което идва?
За мен е ясно,
че там са дъждовете тъмни,
а слънцето ще ляга все по-ниско
и сянката ми ще се удължава,
докато аз самата в сянка се превърна
Защо да мисля
за отминалото време?
Каквото се е случило
било е вече,
оттам пристигна бъдещето мое
и то ще ме замества тук
сред светлината на деня.
Затова съм толкова спокойна.
Но днес, денят ми днес,
за мен е много важен.
Очите ми все още
невидимото виждат
и слънчевите зайчета ловят,
а стъпките ми леки през
пътеки нови бродят,
ръцете ми докосват небесата и стават по-изящни,
устата ми целува други устни
и все по-красива става,
слухът долавя музика, която
никой не е чувал.
Сега съм най-добра в нещо,
което съм разбрала:
животът ни река е,
в която можеш да нагазиш
един единствен път.
Какво е Август?
Като топла погача търкаля се слънцето,
докато морският бриз поклаща и поглъща небето.
Изгряват тогава и страсти, и радости,
родени от топлото зрънце,
посято от Бога на лятото. И ето
Август с разголена плът, врява и смях
нахлува властно в очите ни,
заблестели от близост и от любов.
Август е. И още е той – следата в морето
от светещи миди, и от лунния прах,
от пясък и гларус, от шепот и зов.
Кой друг може така да закичва сърцата
със звездни корони и с кръстове жарки,
и да бродира усмивки върху лицата,
със своята щампа, със своята марка?
Август е. Той нищо друго не иска да бъде,
освен да ни люби, докато
любовта у нас се събуди.
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X