Калоян Богданов, Невидимо. Профил 6
Пътувам с автобус.
Повечето пътници мъже.
Рано сутрин е и всички спят.
Ама само как спят тези мъже!
Изпружени по диагонал
Заели възможно най-много място.
Щото къде по дяволите, да ги дянат
тези дълги крака, под тесните седалки.
Изобщо не ги интересува, че могат да притеснят някого
Т. е. милата сладка жена с черна рокля и бяла шапка,
буквално заклещена до прозореца.
Това е, 4 часа, никакво мърдане!
Никой няма право да безпокои
господарите на вселената, когато спят!
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X