Калоян Богданов, Хиперрел, mm
Онова между нас приличаше
на трите гигантски печурки,
които намерихме в гората тогава.
Запази ги, каза ти,
по-късно… занеси ги в София.
На парчета нарязах най-голямата
с масло я изпържих още същия ден.
Другите – в София, в найлонов плик.
*
Но когато отворих плика
вече щъкаха червеи.
Соцносталгия, 1979
Здрав бой изядохме аз и брат ми от мама
в III-та група на детската градина
заради памучните носни кърпички
които намерихме на полянката в парк „Габера“.
Някой краде носните кърпички на децата
Казаха другарките
Ама ние намерихме тези кърпички на земята
Самодивите са ги оставили
Откраднали сте ги решиха другарките
и казаха на мама, че сме сигурни престъпници,
а мама ни наби.
Не престанах да вярвам във самодиви
Само че престанах да вярвам на другарките
от детската градина.
И на мама.
–––
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X