Калоян Богданов, Невидимо. Анфас 5
Това беше отдавна, във времена, когато земята
още не беше погълнала кулите на Кремъл,
когато Мавзолеят не бе се свлякъл в огромно дере,
когато криеше своите мисли неуморният враг.
И някакъв нов Баян възпяваше тези древни събития,
а наоколо летяха врани и силно шумеше коилото,
и лисици лаеха срещу щитовете и хоругвите на дружините,
а в бутилката водка чакаше освобождението някакъв джин.
А бутилката си стоеше на рафта в магазина „Универсам“,
и народният вопъл се възнасяше към тъмнеещи небеса.
И опричник препускаше на танк с насочен автомат.
И гъст бе лесът около мястото на запустението.
***
когато руски език покоряваше териториите на старогръцки и латински
строейки фортове и крепости на преводи и претворявания
и върху френски текстове се съзиждаха неговите твърдини
и стената бе от великата китайска по-яка и дълга
нима катул и омир са пъшкали под руската пета
под строителния материал на прилагателните и глаголите
славянските корени с измършавяла фонетика
с финландски скули и монголски очи
съскави и подсвиркващи насред британските съзвучия
немислимото „ы“ почти непроизносимо
съгласните се движат в строй или стоварват накуп
отде са стихчетата приятел от миналото ясна работа
за нас той бе наследник световен и безчестен посредник
на него като на кон пристъпвахме на площада на рим
качвахме се на палатинския хълм и ний не сме от последните
езикът на завоевателя не е причината на завоеванието
но неговите страници неговите колони неговите гробници
той е като сиромах човек жив дявол
той като всяка империя разширява границите си
съзвучията му бучат като бързей в ждрело
и влачат чакъла на смислите и интонациите
като по време на потоп оригиналите се крият под преводите
и се съкрушава съпротивата на непокорените нации
***
Като гвоздей в дланта забиват пилон след пилон
в бедна земя – площадка за безнадеждни строежи.
Все по-близо до урвата, все по-близо до самия край.
Не град, а военнополева болница с милион легла.
Аз нея пея украински песни, аз ги пропiвам.
Аз съм стар доктор. Аз съм и оня параноик.
На всички стълбове обяви „Квартира под наем.
За лица със славянска външност на Матусалова възраст.
За скромна гражданска война. За траен руски мир“.
Разчитане на валута-Малюта в тротилов еквивалент.
Кръговете на ада приличат на мишена в съветско стрелбище.
Де ти, наша дружня немiч, наша ворожа сила.
Дават се квартири под наем, но, граждани, ние инак
Устроени сме, в нас стоманèните прътове не хващат ръжда.
Не сме готови за падение. Не сме готови да се предаваме.
Не сме готови за смърт в собственото легло.
Кво си се оклюмал, казаче? Що засмутився, козаче?
Про що викликаϵш, Iване, в радянськiй пустелi?
Превод от руски Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X