Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Аз, Стефан Кисьов, писател и гражданин, съзнавайки последствията, до които би могло да доведе изгонването на 70-те руски дипломатически служители от България, бих искал да заявя официално: Подкрепям напълно действията на българския министър-председател и правителство. Възразявам категорично срещу евентуална промяна в българската позиция по този въпрос. Тя би означавала нечувано национално унижение пред целия свят, който в момента следи с внимание всяка българска стъпка по този въпрос. Добро или лошо, правилно или не, жребият е хвърлен. След унизителния ултиматум на руската посланичка, въпросът вече не е дали да бъдат върнати дипломатите обратно, а дали България ще бъде унизена или ще запази достойнството си. Което при едно подобно отстъпление, бихме загубили пред целия свят. Има действия, след които не можеш да се върнеш назад, каквото и да ти струва това. Достойнството на един народ струва повече от едно посолство. А срамът при една подобна постъпка ще е вечен! Вън руските слуги на Митрофанова!
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X