Ивайло Божинов
Como un cuchillo
¿Es que hay quizá palabras para sacar fuera todo esto?…
¿Cómo no viene alguien a salvarme de mí?
Estoy alojada dentro como un cuchillo.
Като нож
Съществуват ли все пак думи, да изкарат всичко това навън?
Как така никой не иде да ме спаси от самата мен?
Вътре съм, като нож.
¡¡¡ Qué descanso de mí!!!
Escucha
¿cómo poder parar la angustia
de vivir conmigo eternamente?…
Si yo pudiera
dejarme en el umbral de mi casa
aunque fuera por unos minutos
para ir al bar de enfrente
a fumarme un cigarrillo
y tomarme unas cervecitas…
¿Te quedarías en el umbral a vigilarme
para que no me siguiera?…
No te pido mucho tiempo
de verdad.
Gracias.
Enseguida regreso.
Estoy condenada a llevarme a cuestas indefinidamente
como Sísifo.
Какъв отдих от мен самата!
Чуй,
как да спра този терор
да живея завинаги с мене самата?
Да можех
да се оставя на прага
макар за кратки броени мигове
да отскоча до бара
да изпуша набързо, цигара, да взема
няколко бири…
Ще останеш ли ти да ме пазиш на прага
да не взема да се последвам? …
Само за мъничко, честно
ти казвам.
Благодаря ти.
Веднага се връщам.
Осъдена съм сама себе си по стръмното безконечно да мъкна
като Сизиф.
Se agotó la tinta de mi boli
Debo tomar la vida en dosis homeopáticas
por prescripción facultativa
si no puedo caer en el vacío.
Al parecer soy una ausencia
con los bolsillos llenos
de horas inmensas
y cuadernos en blanco
pues se agotó la tinta de mi “boli”
y no puedo escribir
el guión de mis días.
Химикалът ми свърши
Трябва да вземам живота на хомеопатични дози,
по лекарско предписание,
иначе ще се срина в празното.
Изглежда съм само отсъствие
с пълни джобове
часове неизмерни
и тетрадки с бели листа
химикалът ми свърши
и не мога да пиша
сценария на моите дни.
En las esquinas de los nombres
Condenada a ser poeta y a buscarle espejos
a todas mis palabras
pues le pesan los bordes de la sombra
he comprado la palabra trasgresión.
Quiero mi voz descalza
con un montón
de islas
pequeñas bajo el brazo.
No soporto la luz
de las palabras absolutas.
Me quedaré en las esquinas de los nombres
desde allí hay una versión
diminuta del mundo y podré
llevarla todos los días en el bolso
o incluso en los bolsillos del pantalón vaquero.
Estará resguardada de los fríos de invierno
y me pesará tan poco…
В ъглите на имената
Осъдена да бъда поет и да търся за всяка дума
огледало
защото тежат й ръбовете на сянката
купих думата трансгресия, нарушение.
Искам моя глас бос
с куп дребни
острови
под мишница.
Не понасям блясъка
на абсолютните думи.
Ще си остана в ъглите на имената
оттам се открива друга версия
мъничка, мъничка на света и ще мога
да си я нося в чантата
дори в джоба на моите дънки.
Недосегаема за зимните студове
и няма да ми тежи почти.
Y el pelo me huele a hierba
No podemos extender la mirada más allá del horizonte
y si escoges para mirar una puerta o una ventana
dejarás todas las demás cerradas
y tu mundo quedará roto
con tus ojos cortados a la hechura del hueco
tan angosto y pequeño…
Para eso prefiero mirar
a la ventana de mi habitación
tan cerca de mis sueños
y fuera del poema
que al menos me da paz en los días de furia
cuando se incendia la cabellera del sol
y mi calle es un desierto de cal viva
o cuando la lluvia arrecia
y el pelo me huele a hierba y tierra.
И косата ми ухае на трева
Не може да стигне нашият поглед отвъд хоризонта
и избереш ли да гледаш една врата само, един прозорец
затваряш тогава всички останали
и светът ти ще се начупи
в този поглед, изрязан по размера на отвор
толкова малък и тесен…
Тогава избирам да гледам
на моята стая в прозореца,
тъй близко е той до съня ми
и вън от стиха
и в дните на яд и ярост все някак ме успокоява,
когато на слънце главата ми лумва
и моята улица става
пустиня от вар искряща,
или дъжд непрестанно вали
и на трева и земя ухае косата ми.
Превод от испански: Живка Балтаджиева
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X