Ивайло Божинов
Генезисът на „Възраждане“ може да се проследи: това е изцяло кремълски червено-кафяв проект, който е заченат в Русия, отрепетиран и пренесен в България.
Случил се е в средата на 90-те, когато Елцин, макар и с малко, възкръсва и печели изборите, а присъдружните Зюганов и Жириновски „терпят фиаско“.
Тогава най-реакционните и мракобесни „здрави сили“ в Русия търсят бг маргинали, защото крупните политически фигури и партии у нас не се отклоняват съществено от равнис по Борис Елцин.
Който търси, намира.
Така откриват отец Георги Гелеменов, скандален свещеник, племенник на Александър Гелеменов, шеф на катедрата по криминалистика в „ковачницата за кадри“ на ДС – школата в Симеоново, който се позиционира като православен неофашист.
След обучение в секретна база край руския град Звенигород Гелеменов се връща в България, където регистрира „крайно дясното движение“ „Възраждане“.
То обаче почти не развива дейност през времето след регистрацията си – 1996 г., не е пререгистрирано и, съответно, остава само лого, „празно квадратче“ без реално съдържание.
Много години по-късно тази куха структура е извадена от политическия нафталин и напълнена с модернизиран нацизъм – черносотнически микс от отровни доктрини, които могат да се определят лаконично като разпасан колониален рашизъм.
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X