Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
През лятото на 1991 г. Съюзът на фотохудожниците на Русия ме покани да посетя украинския град Запорожие, за да закрия моя пътуваща изложба, която беше показана в различни градове на СССР. На 18 август вечерта се качих заедно с изложбата на влака за Москва. Когато се събудих, влакът беше спрял. Наоколо, докъдето стига погледът, се ширеше борова гора. По вътрешното радио течеше съобщение за извънредно положение в Москва заради ефективни мерки срещу градската престъпност. Съобщиха, че извънреден комитет от висши военни поел властта, взел под контрол централните медии и обградил парламента с ултиматум депутатите да се предадат на новата власт.
След два часа влакът потегли и безпрепятствено стигнах до Москва, въпреки че градът беше блокиран. Обадих се от уличен телефон в офиса на Съюза на фотохудожниците. Когато пристигнах, моите домакини се бяха втренчили почти невиждащо в екрана на огромен телевизор. Камерата показваше дълга заседателна маса и деветима полковници и генерали, които един през друг надъхано разясняваха ситуацията. Други програми нямаше. В продължение на 3 дни драгите телезрители гледаха само тях, като периодично някой ставаше и на негово място сядаше друг. Бяха превъзбудени, а някои и видимо подпийнали. Не си губих много времето, оставих багажа в един ъгъл, подготвих техниката и излязох да снимам.
Какво се беше случило? В политическата теория има термин – ПУЧ, преврат, насилствено отнемане на властта от мирно избраните управляващи институции с цел отстраняването на ключови фигури от други участници в държавното ръководство. В случая – партийни функционери от КПСС, членове на правителството, КГБ и армията. Но не всичко протича по план. Мобилизираната Таманска танкова дивизия влиза лъчеобразно в Москва, целта е парламентът. Междувременно са окупирани информационната агенция ТАСС, радиото и телевизията. Достигайки до целта – „Белия дом“, войската обръща машините на 180 градуса и започва да защитава сградата. Инициативата е на низшия и средния офицерски ешелон, застанал срещу началниците си. За броени часове са издигнати сериозни барикади, а в централната част на града се изсипват няколкостотин хиляди души, които запълват празните пространства с живи вериги.
Превратаджиите правят неуспешен опит да арестуват Горбачов и Елцин.
Три дни вали дъжд. Организаторите на ПУЧ-а планират десант на покрива на парламента, но ниската облачност не позволява излитането на хеликоптери. Късно вечерта на втория ден от близка пресечка се дочу автоматична и оръдейна стрелба. После всичко утихна. На другата сутрин научих какво е станало. Превратаджиите натъпкват с наркотици няколко войничета, вкарват ги в бронирана кола и ги пускат срещу тълпата. Няколко момчета се покатерват върху машината в движение, но отвътре откриват картечен огън, трима падат на пътя и са прегазени. След това протестиращите успяват да спрат колата и да извадят войниците от нея. Каква е тяхната съдба не ми е известно. Но това беше и краят на ПУЧ-а. На другата сутрин беше организирана внушителна погребална процесия на трите жертви. На нея изнесе реч Горбачов.
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X