Ивайло Божинов, People I met 7
Местата, където не се осмелих да бъда тяло,
за да срещна своите другари и жени,
са вече обитавани от нова раса на времето
и насечени от йероглифа на чужди алеи.
Завръщам се като фантастично създание,
оттеглило се от земята на идния делник,
без да е участвало в легендарна епоха,
невидимо за другите не като безплътно,
а като неразпростряна в дръзновения плът,
получаваща мигрена от пролетния вятър.
И пъпките по клоните са партитурите
на натрапчивия шлагер за пропиляното Тук.
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X